О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1376
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1383/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. С. И. срещу решение от 22.05.2009 г. по гр. д. № 132/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 813/2008 г. на Старозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците В, В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. са собственици на правото на строеж за апартамент № “а” на пети етаж в сградата, проектирана да бъде построена в собствен на ищците У, 3499 в кв. 58 по плана на гр. С., поради погасяване на отстъпеното право на строеж в полза на касаторката поради не упражняването му в петгодишен срок. поддържа се довод за неправилно приложение на закона. Относно основанието за допускане до касационно обжалване на решението е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. Твърди се, че въпрос за характера на срока по чл. 67 ЗС и началният момент, от който той започва да тече, се решава противоречиво от съдилищата и че произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация намират, че не са налице релевираните предпоставки за допускане въззивното решение до касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на съдебния акт съобразно въведените предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира,че въззивното решени не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците са собственици на урегулирания поземлен имот. На 19.06.1995 г. са сключили договор за продажба на правото на строеж на обекти, предвидени да се построят в имота съгласно одобрен архитектурен проект в полза на “А” ЕООД, гр. С., между които и на апартамент № “а” на площ от 83.03 кв. м. на ІV етаж, заедно с мазе № 5 с площ от 8.48 кв. мм. и 19.30 идеални части от общите части на сградата. Купувачът е поел задължение да построи със свои средства част от апартаментите за собствениците на терена като насрещна престация за отстъпените права. Правото на строеж не е реализирано в петгодишен срок.
На 16.08.95 г. “А” ЕООД, гр. С. е сключило договор г. за продажба на правото на строеж за описания апартамент в полза на касаторката, както и договор за строителство на този обект.
През 1995 г. е започнато построяването на четириетажната сграда, а през 1996 г. то спряно до ниво втори етаж, като съгласно приета техническа експертиза сградата не е била завършена до етап “груб строеж”.
След анализ на така установените факти съдът е приел, че правопогасяващото възражение направено от ищците е основателно. Давностният срок по чл. 67 ЗС е изтекъл, като в този срок правото на строеж не е реализирано, поради което то се е прекратило по право, правна последица от което е възстановяването му в патримониума на ищците.
Неоснователно е твърдението на касаторката, че съдът се е произнесъл по съществен за спора въпрос относно началния момент, от който е започнал да тече давностия срок, който се решава противоречиво от съдилищата.
Съдът е приел, че срокът по чл. 67 ЗС е започнал да тече от момента на сключване на договора за продажба на правото на строеж и договора за строителство – 16.08.1995 г. Неоснователно е твърдението на касаторката, че след като правото на строеж е учредено за построяване на конкретен обект в сграда, този срок започва да тече от момента, в който строителството на сградата е достигнало до такъв етап, че е възможно правото да бъде упражнено, а това ще е построяването на третия етаж до степен на груб строеж.
Основание за отлагане момента, от който ще започне течението на давностния срок е налице, когато е отстъпено право на строеж за построяване на цял етаж от жилищна сграда. В случая касаторката е носител на право на строеж на един обект от няколкото, предвидени за построяване на ІV етаж в проектираната четириетажна сграда. Строителството на сградата е възложено на праводателя й “А” ЕООД, гр. С.. Към момента на сключването на договора за изработка строителни книжа са били одобрени и строителството е било започнато. При тези данни давностният срок е започнал да тече от момента на отстъпване правото на строеж от собствениците на терена в полза на “А” ЕООД, гр. С..06.1995 г. След като срокът по чл. 67 ЗС е започнал да тече преди носителят му да сключи договор за продажба на част от него с касаторката, то прехвърлянето на това право на друг правен субект не е основание да започне да тече нов срок. Започналият такъв продължава да тече.
Изводът, че ограниченото вещно право на строеж на конкретен обект от сграда се е погасило поради не упражняването му в определения от закона давностен срок, е направен при правилно прилагане на закона и в съответствие са фактите по делото.
Този съществен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Посочените решения се отнасят за случаи, в които е отстъпено право на строеж за цял етаж от жилищна сграда, като е прието че моментът на реализирането му започва да тече от построяването до фаза “груб строеж” на долния етаж, тъй като от този момент е възможно започване строителството на следващия, т. е. реализиране на отстъпеното право за построяване на горния етаж.
В разглеждания случай построяването на цялата сграда е възложено на един строител, който е и праводател по договора за отстъпване право на строеж в полза на касаторката, поради което срокът по чл. 67 ЗС е започнал да тече от момента на сключване на договора, към който момент са били налице и одобрени строителни книжа и възможност за започване на строителните работи. Преустановяването им е резултат не на обекивни условия, които препятстват пряка възможност за извършване на строителни работи като липса на достъп до обекта или липса на строителна документация, а на невъзможност на изпълнителя да осигури финансиране на строителството.
Не е налице и релевираното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тази предпоставка намира приложение в случаите при които се налага приложение на правна норма или съвкупност от норми, уреждащи правен институт, които са непълни, или неясни, което налага тълкуването им с цел разкриване точния им смисъл или (и) по които няма създадена съдебна практика, или съществуващата се налага да бъде изоставена, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда предвид тяхната динамика.
Приложената норма на чл. 67 ЗС е ясна и не налага тълкуване за разкриване на вложения в нея смисъл. По прилагането й има формирана многобройна и последователна практика, която е съобразена при разрешаването на правния спор, предмет на въззивното решение.
При извършената проверка на решението и установените факти по делото не се установи да са налице релевираните основания за допускането му до касационна проверка.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2009 г. по гр. д. № 132/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.