4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1377
С., 04.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 770/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. А. против въззивно решение № 2114 от 27.03.2012 г. по гр. дело № 5279/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.02.2011 г. по гр. дело № 7641/2010 г. на Софийски районен съд, с което е прекратен брака между Р. М. А. и И. И. А. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Л. Р. А. [дата на раждане] са предоставени на майката И. И. А.; определен е режим на лични контакти между детето и бащата Р. М. А. всяка първа и трета събота от 10.00 часа до неделя 17.00 часа с приспиване, като бащата го взема от жилището на майката и го връща на същото място, детето да прекарва с бащата новогодишните празници на всяка календарна година от 10.00 часа на първия ден обявен за почивен до 17.00 часа на последния почивен ден от празниците с приспиване, детето да прекарва по пет дена през пролетната ваканция с бащата и по един месец през лятата, който не съвпада с годишния отпуск на майката, детето да прекарва с бащата й по всяко друго време, само след изрично писмено предварително съгласие на майката; постановено е местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката И. И. А., като я задължава при всяка промяна на адреса да уведомява писмено бащата; ползването на семейното жилище -апартамент № 103 в [жк], [жилищен адрес] [населено място] е предоставено на Р. М. А., които е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Л. Р. А. чрез неговата майка и законна представителка И. И. А. в размер на 150 лв. от датата на влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска; постановено е след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си име – М..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил въпроса за предоставяне на родителските права, определените мерки за лични отношения и определеното местоживеене на дето в противоречие с практиката на Върховния съд, установена с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по г.д. № 3/1974г.на Пленума на ВС, без да обсъди всички обстоятелства в тяхната съвкупност и да прецени интересите на детето – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят представя и съдебни решения на Върховния касационен съд по спорове за родителски права, чрез които се позовава и на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата И. И. А. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове за прекратяване на брак с развод и последиците намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените от жалбоподателя материалноправен въпрос и във връзка с него процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
Решението е постановено в съответствие с изискванията т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, която има отношение към приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК. Мотивите на въззивния съд отразяват негова решаваща по същество правораздавателна дейност. Съдът е извършил собствена преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и е достигнал до собствено решение, на кого от двамата родители да предостави мерките по упражняването на родителските права, ръководейки се от интереса на детето, като е констатирал пълно съвпадение с изводите на първата инстанция по този въпрос.
Решаващите изводи на съда, относно мерките за упражняването на родителските права на роденото от брака дете от майката не са изведени в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по г.д. № 3/1974г.на Пленума на ВС. Съдът се е ръководил единствено от интереса на детето, преценен в конткест родителски и възпитателски качества на двамата родители, моралния облик на родителите, грижите, които са полагани за детето, привързаността на детето към всеки един от двамата родители, полът и възрастта на детето, възможност за помощ от трети лица, социалната среда, в която детето ще бъде поставено да живее, жилищно – битови условия и материални възможности на родителите за отглеждане на детето. Съдът е отчел родителските качества на бащата, но е преценил, че обстоятелството, че понастоящем той се грижи за детето, не му дава онова предимство пред другия родител в спора за родителските права, който да се реши в негова полза. Отчетено е, че бащата е ограничавал контактите на майката с детето, държал се е с чувство на превъзходство над майката в присъствието на детето, което е наложило в процеса на делото да се определят привременни мерки на майката да вижда детето, и макар към настоящият момент у детето да не е развит синдром на родителско отчуждение към майката, съдът е преценил, че в интерес на детето, с оглед неговата възраст, понастоящем на десет години и неговия пол, е за в бъдеще грижите да се поемат от майката, която освен, че е с добри родителски и възпитателски качества, живее с родителите на бащата и може да разчита на помощ от тях в непосредствените грижи при отглеждане на детето. Съобразено е обстоятелството, че бащата е твърде фокусиран върху съвместния си живот с детето, с което натоварва детето с чувства на лоялност към него, резултат на което е и заявеното при изслушването на детето желание да живее с баща си. Преценено е, че детето освен към бащата, е привързано и към майката, както и че промяната в начина на живот, ако детето се установи да живее при другия родител, няма да е съпроводена с продължителни негативни емоции за детето, а по-скоро с чувство на тъга и съчувствие към бащата, тъй като у детето е развита емпатия и разбиране към чувствата на двата родители. Израз на положителна оценка на родителските и възпитателски качества на бащата и на привързаността на детето към този родител, е определения разширен режим на лични отношения между двамата, който допуска и свободен режим на лични отношения при постигнато съгласие между родителите. По този начин, съдът е охранил интересите на детето за запазване връзката му и с родителя, при когото то няма да живее.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно определените мерките за упражняване на родителските права.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2114 от 27.03.2012 г. по гр. дело № 5279/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ