О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1377
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1361/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. Д. Л. срещу решение от 19.06.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 819/2008 г. на С. районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците В, В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. са собственици на правото на строеж за апартамент № “А” на четвърти етаж в сградата, проектирана да бъде построена в собствен на ищците У, 3499 в кв. 58 по плана на гр. С., поради погасяване на отстъпеното право на строеж в полза на касаторката поради не упражняването му в петгодишен срок. Поддържа се довод за неправилно приложение на закона. Относно основанието за допускане до касационно обжалване на решението е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди се, че въпросът за характера на срока по чл. 67 ЗС и началния му момент се решава противоречиво от съдилищата и че произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация намират, че не са налице релевираните предпоставки за допускане въззивното решение до касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на съдебния акт съобразно въведените предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира,че въззивното решени не следва да се допуска до касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците са собственици на урегулирания поземлен имот. На 19.06.1995 г. са сключили договор за продажба на правото на строеж на обекти, предвидени да се построят в имота съгласно одобрен архитектурен проект, в полза на “А” ЕООД, гр. С., между които и на апартамент № “а” на площ от 41.53 кв. м. на терасовиден етаж, заедно с мазе № 9 с площ от 8.37 кв. мм. и 12.60 идеални части от общите части на сградата. Купувачът е поел задължение да построи със свои средства част от апартаментите за собствениците на терена като насрещна престация за отстъпените вещни права. Правото на строеж не е реализирано в петгодишен срок.
На 13.10.95 г. “А” ЕООД, гр. С. е сключило договор за продажба на правото на строеж за описания апартамент в полза на касаторката, както и договор за строителство на този обект.
През м. аавгуст 1995 г. е започнато построяването на четириетажната сграда, а през м. август 1996 г. е спряло до ниво втори етаж, като съгласно приета техническа експертиза сградата не е била завършена до етап “груб строеж”.
От правна страна съдът е приел, че правопогасяващото възражение направено от ищците е основателно. Давностният срок по чл. 67 ЗС е започнал да тече от момента, в който фактически е било възможно реализирането му, а този момент е сключването на договора за изработка, тъй като към тази дата са били одобрени строителните книжа и изпълнението на договора е могло да започне. В този срок правото на строеж не е реализирано, поради което то се е прекратило по право, правна последица от което е възстановяването му в патримониума на ищците.
Съдът е приел, че срокът по чл. 67 ЗС е започнал да тече от момента на сключване на договора за продажба на правото на строеж и договора за строителство между нея и “А” ЕООД – 13.10.1995 г. Неоснователно е твърдението на касаторката, че след като правото на строеж е учредено за построяване на конкретен обект в сграда, този срок започва да тече от момента, в който строителството на сградата е достигнало до такъв етап, че е възможно правото да бъде упражнено, а това ще е построяването на третия етаж до степен на груб строеж.
Основание за отлагане момента, от който ще започне течението на давностния срок, е налице, когато е отстъпено право на строеж за построяване на цял етаж от жилищна сграда до изграждане на долния етаж. В случая касаторката е носител на право на строеж на един обект от няколкото, предвидени за построяване на ІV етаж в проектираната четириетажна сграда. Строителството на цялата сградата е възложено на праводателя й “А” ЕООД, гр. С. и изпълнител по договора за строителство. Към момента на сключването на договора за изработка строителни книжа са били одобрени и строителството е било започнато. При тези данни давностният срок е започнал да тече от момента на отстъпване правото на строеж от собствениците на терена в полза на “А” ЕООД, гр. С..06.1995 г. След като срокът по чл. 67 ЗС е започнал да тече преди носителят му да сключи договор за продажба на част от него с касаторката, то прехвърлянето на това право на друг правен субект не е основание да започне да тече нов срок. Започналият такъв продължава да тече.
Изводът от съда, че ограниченото вещно право на строеж на конкретен обект от сграда се е погасило поради не упражняването му в определения от закона давностен срок, е направен при правилно прилагане на закона и в съответствие са фактите по делото.
Този съществен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВС на РБ и ВКС. Направеното позоваване на това основание за допускане до касация не е мотивирано. Посочените решения са постановени от тричленни състави на Върховния съд на РБ, не са част от задължителната практика на този съд и се отнасят за случаи, различни от резгледания от съда. В разгледаните в тях хипотези е отстъпено право на строеж за цял етаж от жилищна сграда, като е прието, че моментът на реализирането му започва да тече от построяването до фаза “груб строеж” на долния етаж, тъй като от този момент е възможно започване строителството на следващия, т. е. реализиране на отстъпеното право за построяване на горния етаж.
В разглеждания случай построяването на цялата сграда е възложено на един строител, който е и праводател по договора за отстъпване право на строеж в полза на касаторката, поради което срокът по чл. 67 ЗС е започнал да тече от момента, на сключване на договора между собствениците на терена и търговското дружество, тъй като към този момент са били налице всички условия за реализирането му: одобрени строителни книжа и осигурен достъп до терена за започване на строителните работи. Преустановяването на строителството е резултат не на обективни и непреодолими събития, които препятстват пряко възможност за извършване на строителни работи, а на невъзможност от страна на изпълнителя да осигури финансиране на строителството в изпълнение на поетото задължение.
Не е налице и релевираното основание по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Тази предпоставка е налице в случаите при които се налага приложение на правна норма, или съвкупност от норми, уреждащи правен институт, които са непълни, или неясни, което налага тълкуването им с цел разкриване точния им смисъл или (и) по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена поради, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда пред тяхната динамика.
Приложената правна норма на чл. 67 ЗС е ясна и не налага тълкуване за разкриване на вложения в нея смисъл. По същата има формирана многобройна последователна практика съобразно която е разрешен и съществения за спора материалноправен въпрос.
При извършената проверка на решението и установените по делото факти не се установи да са налице релевираните основания за допускането му до касационна проверка.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: