О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1379
София, 05.12.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №874 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от СОУ”В. Л.”, [населено място], общ.Н., срещу решение от 04.05.2012г., постановено по в.гр.д.№152/2012г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.02.2012г. по гр.д.№180/2011г. на Златоградски районен съд в обжалваната част за частично уважаване на предявения от Х. Р. Х. иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Х. Р. Х. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за частично уважаване на предявения от Х. Р. Х. срещу СОУ”В. Л.” иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че след като трудовото правоотношение е съществувало между директора и училището, посочения в исковата молба ответник – по-горестоящия спрямо работодателя орган Регионален инспектор по образованието – С. при М., не е надлежна страна по трудовия спор, а конституираното в изпълнение на указанията на съда учебно заведение, които са изпълнени в срок, поради което исковата молба се счита поправена с обратна сила и поради това искът срещу учебното заведение не е погасен по давност.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за приложението на чл.61, ал.2 КТ, по приложението на който има съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение. В постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 264 от 1.06.2012 г. по гр. д. № 83/2009 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че предявените срещу ненадлежен ответник искове са недопустими При недопустимост на иска срещу посочения в исковата молба ответник, съдът има служебното задължение да остави исковата молба без движение и връчи на ищеца указания да вземе мерки за конституирането на учебното заведение като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на посоченото лице с копие от всички представени писмени доказателства. Ако указаните мерки бъдат изпълнени в срок, исковата молба се счита поправена с обратна сила. Само ако мерките са изпълнени след установения срок, исковете биха се погасили по давност. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.05.2012г., постановено по в.гр.д.№152/2012г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: