ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1379
гр. София, 23.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1313 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
К. Г. Ш. е подала касационна жалба от срещу решение № 249 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1874/05 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 02.08.2005 г. по гр. д. № 4110/00 г. на Районен съд гр. В. в частта, в която възражението на Д. И. К. и Б. И. К., действуваща със съгласието на своята майка А срещу Д. Г. Ш. и Й. И. Ш., за възстановяване на запазената част на наследодателя Ц от наследството на П. Д. Ч. , чрез намаляване на завещателни разпореждания извършени със саморъчно завещание от 18.12.1997 г., е отхвърлено. Оставил е в сила решението в частта, в която е допусната съдебна делба на едноетажна масивна сграда в гр. В. при квоти 10/16 ид. ч. за Ц. Ч. и по 1/3 ид. ч. за К. К. Ш. и Д. Ш. , като го е изменил само по отношение на страните и квотите, с оглед смъртта на Ц. Ч. Допуснал е делба на сградата между Д, Б. К. , Д. Ш. , К. Ш. и Й. Ш. , при квоти по 5/16 ид. ч. за първите двама и по 2/16 ид. ч. за всеки от останалите трима съделители. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът за делба на Д. К. и Б. К. срещу Д. Ш. , К. Ш. и Т. М. на едноетажна жилищна сграда, заедно с ? ид. ч. от дворно място в с. И., е отхвърлен. С оглед смъртта на Ц. Ч. е изменил решението досежно страните, като е приел че искът е отхвърлен по отношение на Д. Ш. , К. Ш. и Т. М. и Й. Ш. Отхвърлил е претенцията на Д. Ш. и К. Ш. срещу Д. К. , Б. К. и Й. Ш. по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ за разпределение ползуването на имота в гр. В.. О. е претенцията на Д. К. срещу Д. Ш. , К. Ш. , Б. К. и Й. Ш. по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ за разпределение ползуването на имота в гр. В..
С обжалваното решение въззивният съд е приел че наследодателят П, починал на 22.06.1998 г., имал три съпруги. От брака си с първата съпруга Д наследодателят имал син Г. , починал на 20.12.1995 г. Наследници на Г. са децата му Д. , К. и съпруга Й. Б. с втората съпруга С бил прекратен през 1974 г., като от този брак наследодателят нямал деца. Трети брак сключил с Ц. през 1977 г., починала на 07.08.2006 г. Нейни наследници са Д. и Б. , деца на нейния син от друг брак И. , починал на 11.11.2002 г. Съдът приел, че имотът в гр. В. бил придобит от наследодателя П по време на брака му със С. , но делба между тях не била извършена. Петър живял сам в имота до 1977 г., когато сключил брак с Ц. Придобивната давност на П. по отношение на съсобственика С. изтекла по време на брака му със Ц. , затова освен собствената си ? ид. ч. от имота, П. придобил собствеността и на останалата ? ид. ч., но в режим на СИО с Ц. Със саморъчно завещание от 18.12.1997 г. Петър завещал на внуците си Д. и К. по една стая от долния и горния етаж на къщата в гр. В., заедно с дворното място от 150 кв. м. Съдът приел че завещанието в тази част е нищожно, тъй като стаите не са самостоятелни обекти на собственост, а и към момента на смъртта си П. не бил собственик на дворното място, за да може да го завещава. С оглед на тези доводи съдът допуснал делба на къщата в гр. В. при квоти по 5/16 за Д. и Б. К. и по 2/16 за Д. , К. и Й. Ш. . По време на брака си с Ц. , наследодателят П придобил по дарение ? ид. ч. дворно място в с. И. с построена в него стопанска постройка, а останалата ? била съсобственост с Т. С. През 1978 г. Петър и Ц. построили едноетажна жилищна сграда. Със саморъчното завещание П. завещал на Д. и К. Ш. и къщата в с. И. с дворно място от 800 кв. м., като съдът приел за неоснователни доводите на Ц. за намаляване на завещанието разпореждане. С оглед стойността на делбената маса, в която съдът включил банкови влогове и възстановени земеделски земи, наследодателят не надхвърлил разполагаемата част и не е накърнил запазената част, затова отхвърлил възражението по чл. 30 и иска за делба на този имот. По отношение молбата за разпределение на ползуването, направено от Д. К. , съдът приел че той ползува имота от 2000 г. и няма основание да иска разпределение. Неоснователна била и претенцията на Д. и К. Ш. , тъй като твърденията им били че къщата се руши, а не че не я ползуват.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е посочил като съществен материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение, определяне частите на съделителите в делбата с оглед разпоредбите на закона. Излага доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване. Настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи на приетото в решение № 12 от 02.02.1988 г. на ВС І ГО в което е прието, че задължението на съда да определи частите на съделителите при делба на съсобствен имот е въпрос на правилното прилагане на материалния закон. Въззивният съдът е определил квотите на съсобственост като е съобразил нормите записани в глава втора от Закон за наследството, затова решението му не противоречи на цитираното решение. В изложението си касаторът е посочил номерата на решения които не са приложени, въпреки че нормата на чл. 284 ал. 3 ГПК го задължава да издири и приложи практиката на която се позовава. Затова не може да се направи проверка за евентуално противоречие на атакуваното решение с друга съдебна практика. В изложението се посочва и основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
В изложението си касаторът твърди че съдът не се произнесъл по исканията за включване в делбената маса на други имоти. С оглед посочената съдебна практика, очевидно касаторът има предвид включването в делбената маса на земеделските имоти. По искане на съделителя Д, в наследствената маса са включени и 4 ниви, собствеността на които е възстановена след смъртта на П. С решението на първоинстанционния съд е допусната делба на тези имоти при квоти 2/4 ид. ч. за Ц. Ч. и по ? ид. ч. за К. и Д. Ш. . Тъй като решението в тази част не е било обжалвано и е влязло в сила, въззивният съд не е изложил мотиви по отношение на тези имоти, затова аргумените в касационната жалба които са свързани с правилността на въззивното решение в необжалваната му пред въззивния съд част, не могат да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1874/05 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: