4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
С., 1.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
М. Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1008/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. А. против въззивно решение № 88 от 08.05.2012 г. по гр. дело № 186/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4 от 05.01.2012 г. по гр. дело № 948/2010 г. на Добрички окръжен съд за отхвърляне като погасен по давност иска на В. Х. А. против А. М. М. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 32744 лв. по сключен на 04.09.2003 г. договор за заем и отхвърляне като неоснователен на иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 74 ЗЗД за заплащане на сумата 28663 лв. съставляваща договорна лихва по сключен между А. М. М. и Ц. кооперативна банка АД договор за банков кредит № 27/2003 г. за периода 04.09.2003 г. до предявяване на иска 24.11.2010 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика (решение по гр. дело № 421/2009г. ВКС, четвърто г. о. и решение по гр.дело № 1855/2010г. ВКС, четвърто г. о.) с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса – при формиране на вътрешното си убеждение по правния спор, следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението всички релевантни за спора доказателства, доводите и възраженията на страните – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът А. М. М. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване поради липса на конкретизан правен въпрос от значение за изхода на спора, а доколкото изложението визира необсъждане на всички доказателства и доводи на страните се поддържа, че обжалваното решение не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове за парични вземания по чл. 240 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил процесуалноправен въпрос с твърдението, че по спорния въпрос, дали исковата претенция по иска за сумата 32744 лв. е погасена по давност, респ. налице ли е признание на дълга от ответника с правопрекъсващ давността ефект, въззивният съд е изложил съображения, че такова не е налице, тъй като признаването на фактическия състав, който поражда дълга не е равнозначно на признаване на самия дълг, без съдът да е обсъди писмените изявления депозирани от ответника пред Добрички окръжен съд в рамките на преюдициалния му спор с ищеца по в.гр.д.№1143/2007г. направени на 12.11.2007 г. и на 14.03.2008г. В изложението са цитирани част от изявленията на ответника, обсъдено е тяхното значение от правна страна, с което жалбоподателят като е навлязъл по съществото на спора е оспорил обосноваността на извода на съда, послужил за основание да отхвърли иска.
П. въпроса относно задължението на въззивния съд при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди всички правно-релеватни за спора доказателства, доводите и възраженията на страните с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика на Върховния касационен съд – съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно-релевантни факти, да посочи, кои факти намира за установени, и кои намира за недоказани (решение по г.д.№ 1855/2010г. ВКС), както и че обстоятелства по делото са всички факти в т. ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада си по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти, съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно-релевантни факти и да посочи, кои факти намира за установени, и кои намира за недоказани (решение по г. д. № 421/2009 ВКС).
С обжалваното решение, видно от мотивите, съдът е изложил съображения обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Съдът е определил предмета на делото, издирил е приложимия закон, извършил е преценка на всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, изведените правни изводи съответстват на действителното правно положение закрепено в решението. В този смисъл по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следва да се посочи с оглед твърденията в изложението, че за да приеме, че дадените обяснения и писмени изявление от ответника по в.гр.д №1143/2007г. на Д. не съставляват признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, съдът е обсъдил посочените писмени доказателства, позовал се й на задължителна съдебна практика на ВКС установена с решение по тър. дело № 194/2010 г., второ т. о., ТК. Тезата на съда, че в обясненията и изявленията на ответника се съдържа признаване наличието на договор за заем като фактически състав, но не и съществуването на дълг към заемодателя, като задължение за връщане, (тъй като длъжникът може да счита, че разполага с правоизключващи обстоятелста – вземането може да е компенсирано, опростено, погасено) е изведена след обсъждане на изявленията във връзка със смисловото значение на целия текст. В изложението жалбоподателят изважда част от обясненията, извън общия контекст, който определя точно смисъла и значението на цитирания израз, за да обоснове необосноваността на решаващите изводи на съда, което както бе посочено, касае съществото на спора, а то е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че поставения правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски. Такива не са доказани за настоящето производство и не си присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 08.05.2012 г. по гр. дело № 186/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ