3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 138
София,10.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3033/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 192 от 01.02.2013 г, по гр.д.№ 625/2012 г. на Софийскиия апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 82 от 16.12.2011 г. по т. д. № 90/2011 г. на Пернишкия окръжен съд за уважаване на предявения от Държавата, представлявана от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма иск срещу касатора за сумата 20 913.43 лв., представляваща концесионно възнаграждение за второто 6-месечие на 2009 г. и за сумата 304 581.29 лв., дължимо концесионно възнаграждение за първото 6-месечие на 2010 г. по договор от 18.12.2003 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната по касация страна – Държавата, представлявана от Министъра на икономиката и енергетиката оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът се позовава на Решение № 79 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 645/2008 г., ІІ т.о., но не е посочил конкретният правен въпрос, който е разрешен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
Дори да се възприеме като такъв въпросът за задължението на въззивния съд да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, на който въпрос е отговорено по реда на чл.290 ГПК с цитираното решение, то той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с него. Поддържаното в изложението му становище, че необосновано въззивният съд не е зачел погасяването на задължението му по концесионния договор с банковата гаранция, открита в полза на концедента в размер на 85 526 лв. е неоснователно, тъй като с тази сума е приспаднато задължението му за 1-во шестмесечие на 2010 г.(заключение на ССЕ – л.190).
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192 от 01.02.2013 г, по гр.д.№ 625/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: