О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр.София, 10.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №181 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Фльор дьо Лис“ ЕООД, [населено място] срещу определение №3110/30.09.2019г., постановено по ч.гр.д. №3581/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение №399 от 17.04.2019г. по т.д.№150/2018г. на Окръжен съд- Враца, ТО. С първоинстанционното определение е оставен без разглеждане предявеният от „Фльор Дьо Лис“ ЕООД срещу „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД /н/ иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 14 000 000 лева, възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно-обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г., сключен с „Боря 88“ ООД, [населено място], което вземане е прехвърлено с джиро от 11.10.2018г. на ищеца и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно. Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, който приема, че предявеният иск по реда на чл.694 ТЗ е недопустим, тъй като основанието на иска е различно от основанието на предявеното пред синдика вземане, а процесното вземане не е предявено в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпрос, обусловили изхода на спора:
„1. Следва ли приносителят на запис на заповед при предявяване на вземането си в производството по несъстоятелност да сочи и каузалното правоотношение, когато е налице такова или същото може да бъде посочено и в производството по предявен отрицателен или положителен установителен иск за съществуване на вземането?
2. Представлява ли въвеждане на ново основание в производството по чл.694 ТЗ позоваването от страна на кредитор по запис на заповед на каузалното правоотношение, въз основа на което е бил издаден запис на заповед и въвеждането на това основание на вземането по записа на заповед води ли до недопустимост на иска по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ?
3. Джиратарят по запис на заповед има ли възможност да се позовава при доказване на вземането си спрямо издателя на каузалните отношение между последния и джиранта, в случаите когато записът на заповед е издаден с обезпечителна функция?
4. Неприемането на доказателства за наличието на каузално правоотношение в производството по чл.692 ТЗ, което е в противоречие с разрешението по този въпрос, дадено с ТР №1/03.12.2018г., т.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС, пречка ли е същите тези доказателства да бъдат представени с исковата молба по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ и води ли това до недопустимост на този иск?
5. По кой ред следва да бъде предявено вземане под отлагателно условие, настъпило след откриване на производство по несъстоятелност?
6. Допустимо и е използването на запис на заповед, издаден с обезпечителна функция, преди настъпването на отлагателното условие, за което е бил издаден?
7. От кой момент възниква вземане, поставено под отлагателно условие- от датата на съставяне на документа или от датата на настъпване на условието?“.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но с изключение на четвъртия въпрос, по отношение на който е посочено противоречие с ТР №1/03.12.2018г., т.д.№1/2017г. на ОСТК, касаторът не сочи конкретните решения на ВКС, на които определението противоречи. Твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата – синдикът на „Еп Корп Пропъртис“ ЕООД /н/ и „Еко България“ ЕАД оспорват жалбата като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството като недопустимо, въззивният съд приема, че предмет на делото е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 14 000 000 лева, възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно-обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г., сключен с „Боря 88“ ООД, [населено място], което вземане е прехвърлено с джиро от 11.10.2018г. на ищеца, като процесното вземане е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, но не е предявено в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Съдът излага подробни мотиви, че вземането по записа на заповед, издаден на 18.05.2015г. е следвало да бъде предявено в срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, като настъпването на падежа на вземането след откриване на производството по несъстоятелност не обосновава извод, че кредиторът не е следвало да предяви вземането си по законоустановения ред. С изтичането на сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ се преклудира възможността непредявените вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, да бъдат съдебно претендирани. Решаващият съдебен състав излага и аргументи, че е недопустимо в производството по чл.694 ТЗ да се въвежда основание, размер, привилегия, обезпечение на вземането, различни от посочените при предявяване на вземането пред синдика в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените правни въпроси не са обусловили крайните изводи на въззивния съд и не са значими за изхода на спора, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд обосновава недопустимостта на иска с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ с предявяването на процесното вземане на основание запис на заповед след изтичане на преклузивните срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, а.1 ТЗ. Съдът не е изследвал и обсъждал хипотетичната възможност при оспорване на вземането по запис на заповед в производството по чл.694 ТЗ да бъде изследвана неговата обезпечителна функция, респ. да бъдат събирани доказателства за наличие на каузално правоотношение, нито се е произнасял относно момента на възникване на вземане под отлагателно условие, респ. редът на предявяването му в производството по несъстоятелност. В конкретната хипотеза е установено, че записът на заповед е издаден преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, поради което е следвало менителничното вземане да бъде предявено в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, независимо че падежът му настъпва след този момент.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3110/30.09.2019г., постановено по ч.гр.д. №3581/2019г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.