О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
[населено място], 11.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1324 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2339 от 16.12.2014г., постановено по т.д. № 4127/2014г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение №1193/28.07.2014г. по т.дело № 7391/2013г. на Софийски градски съд, т.о. VІ-14 състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, по съображения изложени в писмен отговор. Не се претендират разноски за изготвения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Софийски градски съд, е отхвърлил като неоснователен, предявения от дружеството касатор иск по чл.422 ГПК, поради изтекла погасителна давност за вземането по записа на заповед.
За да потвърди обжалвания резултат, Софийският апелативен съд е приел, че ответникът по установителния иск [фирма] е подписал на ищеца [фирма] запис на заповед, с дата на издаване 13.09.2007г., за сумата от 28 554.94 евро, платима на „предявяване” за обезпечаване на вземане на поемателя по договор за лизинг от 13.07.2007г. Съдът е приел също, че записът на заповед е автентичен, редовен от външна страна, предявен е с нотариална покана, връчена на издателя на 29.09.2010г. Изложени са съображения, че съгласно чл. 487, ал. 1 ТЗ предявяването на записа на заповед за плащане е следвало да стане в срок до една година от издаването му, т. е. не по-късно от 13.09.2008г., тъй като падежът на задължението е определен на предявяване. От изтичането на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ е започнала да тече тригодишна погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, която е изтекла на 13.09.2011 г. и поради това, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.04.2013 г. вземането се явява погасено по давност, а искът по чл. 422 ГПК – неоснователен. С погасяването на вземането по главницата, е погасено и вземането за лихва.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът поставя два материалноправни въпроса : 1. Тригодишната погасителна давност на вземания по запис на заповед, с падеж на „предявяване” започва ли да тече от датата на връчване на нотариалната покана, с оглед на разпоредбата на чл.114 ЗЗД? и 2. Връчването на нотариална покана за заплащане на сумите по записа на заповед основание ли е за прекъсване на погасителната давност? За допълнителен критерий се сочи т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос е релевантен за спора, доколкото съдът се е произнесъл по възражението на ответника за изтекла давност и от кой момент започва да тече давността за вземането на приносителя на записа на заповед.
Не е налице обаче твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставеният въпрос има формирана съдебна практика, която няма основание да бъде променяна. Така в решение №162/02.11.2012 г. по т. д. № 1126/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 132/17.06.2010 г. по т. д. №161/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, съставите на ВКС са се произнесли, че при предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК с ответник длъжник – издател на записа на заповед, когато записът на заповед с падеж на „предявяване” не е предявен на платеца в едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ, изтеклата погасителна давност за вземането по чл. 531, ал. 1 ТЗ има правопогасяващо действие – води до загубване на възможността за принудително осъществяване на вземането, основано на издадена въз основа на менителничния ефект заповед за изпълнение. Записът на заповед с падеж на „предявяване” следва да бъде предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ, след изтичането на който, започва да тече тригодишният срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ. С изтичане на тригодишния срок е погасено по давност правото на поемателя на записа на заповед по прякия иск, включително по иска по чл. 422 ГПК. В случая решението на САС е в съответствие с цитираната съдебна практика. Записът на заповед е издаден на „предявяване”, без да е определен от издателя по-къс или по-дълъг срок/ чл.487, ал.1 изр.3 ТЗ/. Съгласно второто изр. на 487, ал.1 ТЗ менителницата на „предявяване” трябва да се предяви за плащане в срок от една година от издаването й. Поканата за изпълнение на задължението е връчена на издателя на записа на заповед след като е изтекъл едногодишния срок по чл. 487, ал.1 ГПК / 19.09.2008г./, от който момент е започнала да тече специалната погасителна давност за менителничните искове по чл.531, ал.1 ТЗ. Давността изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.04.2013г., поради което вземането по записа на заповед се явява погасено по давност. Издадената от издателя заповедна ценна книга с уговорката „ без протест” , не освобождава приносителя от задължението да предяви минителницата своевременно в срока по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ с оглед на уговорения падеж „ на предявяване”/ чл.500, ал.2 ТЗ/.
По втория въпрос съдът не се е произнесъл, поради което въпросът не изпълнява общата предпоставка да е обуславящ изводите на съда за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК, според постановките на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, което освобождава ВКС от произнасяне по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2339/16.12. 2014г., постановено по в.т.дело № 4127/2014 г. Софийския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: