2
Гр. д. № 7207/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 138
София, 12.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 7207/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. Д., М. Н. С. и А. Н. В., с искане да се допусне касационна проверка на решение № 2051 от 15.05.2014 г. по в. гр. д. № 195/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното в частта, с която в общ дял на наследниците на С. Т.: А. С. Т., А. С. Т. и В. К. Т. е поставен поземлен имот с идентификатор № 61813.480.25, целия с площ от 17595 дка. и вместо това е постановено друго, с което в дял на тези съделители са поставени 5000 дка от описания имот.
Поддържа се довод за недопустимост на решението, а също и за неправилност.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГП. Формулиран е въпросът: следва ли при въведено въззивно оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна относно справедливото разпределение на имотите, допуснати до делба, въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда. Пояснява се, че при разпределяне на поземлените имоти между съделителите съдът е избрал предложения вариант първи от техническата експертиза без да е изследвал въпроса дали този вариант е справедлив относно целесъобразното разпределение на имотите.
Ответникът по касация А. С. Т. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Въззивното решението е постановено след проверка на обжалваното първоинстанционно решение по гр. д. № 765/2009 г. на районен съд [населено място] по извършване на делбата.
До делба са били допуснати 21 поземлени имота в землището на [населено място], съсобствени между страните по делото на основание наследяване от общия им наследодател А. Т. Т. и земеделска реституция. Наследодателят е оставил за наследници пет деца: – Е. К. дъщеря, починала през 2009 г. и оставила за наследници своите братя и сестри, съответно наследниците им;
– С. Т. син, починал 1990 г. и оставил за наследници: В. Т. съпруга, А. С. Т. и А. С. Т.;
– К. О. дъщеря;
– С. Т. син, починал 1991 г. и оставил за наследници Б. Т. съпруга, М. Р. дъщеря и А. С. Т. син и
– Л. Д. дъщеря.
Като е съобразил основанието за възникване на съсобствеността и вида на съсобствените имоти, съдът е достигнал до извода, че одобряването на разпределителен протокол и тегленето на жребии е неудобен способ за прекратяване на съсобствеността, поради което това следва да стане чрез разпределяне на имотите между съсобствениците по колена.
По делото е приета техническа експертиза, в която са съставени два варианта за разпределяне на имотите в четири дяла.
Съдът е избрал вариант първи, в който единият от съсобствените имоти, представляващ ливада с площ от 17.595 дка, е разделен на три дяла, като в дял първи е включена част с площ от 6.595 дка, в дял втори – част с площ от 6.000 дка и в дял трети е включена останалата част от ливадата на стойност 5000.00 лв., при цена за 1 кв. м. от 1.00 лв. (в заключението не е посочена площта на тази част).
Този дял четвърти от заключението на вещото лице, описан на стр. 5 от него (л. 119 от гр. д. № 765/2009 г. на Разложки РС) е разпределен в дял на наследниците на С. Т.. Съдът, възпроизвеждайки допусната грешка в заключението на вещото лице, е посочил в решението, че в този дял участва цялата нива с площ от 17.595 дка, с цена от 5000 лв., която цена съответства на включената част от нивата в този дял, която е с площ от 5.000 дка.
С молба от 16.04.2013 г. единият от наследниците на С. Т. – А. Т. е поискал да се допусне поправка на явна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението по отношение на този имот. С разпореждане от 11.11.2013 г. съдът е намерил искането за неоснователно, по съображения че не се касае до грешка, а до основание за обжалване и го е оставил без уважение.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба срещу първоинстанционното решението в тази част, подадена от А. Т., и се е произнесъл с обжалваното сега въззивно решение. Констатирал е, че след като на съделителката К. О. са разпределени в дял само 6.595 дка от този имот и на съделителката Л. Д. са разпределени в дял други 6.000 дка от същия имот, то от него са останали само 5.000 дка, които е следвало да се разпределят в делът на наследодателя С. Т., за неговите наследници А. Т., А. Т. и В. Т..
Изводът на съда е обоснован. В приетото заключение, което е изготвено непрецизно, е допусната грешка на стр. 5, като не е посочена площта на частта от поземления имот в м. „Р.”, целия с площ от 17.595 дка, която се включва в дял четвърти. Посочено е само, че тази част е с цена 5000.00 лв. При определена цена на 1 кв. м. за тази категория имоти от 1.00 лв., следва, че включената площ възлиза на 5.00 дка. Толкова е останало от този имот след като други две части от него са включени съответно в дял първи и дял втори.
Първоинстанционният съд е допуснал тази неточност при описанието на образуваните дялове в мотивите на решението си, както и в диспозитива му. Това е дало основание на въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в тази част и постановяване на друго, с в което е определи точно каква част от поземления имот с площ от 17.595 дка се включва в дял четвърти и разпределя на касатора и останалите наследници на наследодателя С. Т..
Неоснователен е доводът за недопустимост на въззивното ешението, мотивиран с това, че неправилното посочване на това дали целия или част от описания поземлен имот е поставен в дял на наследниците С. Т., съставлява фактическа грешка, допусната в първоинстанционното решение, което е било основание за поправянето й по реда на чл. 250 ГПК.
Неточното посочване на това, че в дял ІV е включен поземления имот с площ от 17.595 дка на стойност 5.000 лв., допуснато в заключението на вещото лице, е възпроизведено в мотивите на решението и диспозитива. От това е направен извод, че не е изразена ясно волята на съда относно разпределянето на този имот, поради което не е налице очевидна фактическа грешка. Решението е преценено като неправилно в тази част, което е основание да бъде отменено. Вместо него е постановено друго, в което прецизно е описана частта от поземления имот с площ от 17.595 дка, която се включва в дял І. и разпределя на наследниците на С. Т..
Поставеният въпрос в изложението за това дали съдът е извършил преценка на вариант първи за това справедливо ли е предложеното разпределяне на допуснатите до делба имоти в четири дяла, който е използван за разпределянето им по колена, не е решаван от въззивния съд, тъй като такъв довод не е направен във въззивната жалба и съответно не е станал предмет на въззивното производство.
Касаторите не са обжалвали първоинстанционното решение, с доводи за несправедливо формиране на дяловете, които следва да се разпределя по колена между съделителите, поради което решението в тази част е влязло в сила.
При извършената проверка не се установи да са налице въведените основания за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което искането следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2051 от 15.05.2014 г. по в. гр. д. № 195/2014 г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: