О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София,14.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1224 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Г. от[населено място] срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 05.10.2009г. по гр.д.№428/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която М. М. Г.,Д. Й. Д. и М. Й. Д. са осъдени да предадат на Р. П. Г. владението върху площ от 12 кв.м. от имот ХV-220 в кв.30 по плана на[населено място] и вместо това предявеният ревандикационен иск е отхвърлен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че решението е неразбираемо,тъй като съдът е приел,че съседните имоти се владеят в кадастрални граници,а същевременно,че е налице отместване на фактическата граница с 12кв.м. от кадастралната граница,както и че не е налице промяна в регулационните граници по плановете от 1926г. и от 1963г.,не е налице преместване на съществуващата граница между двата имота,а от друга страна,че е налице разлика в площта по кадастралния план и материалната граница между двата имота,като по този начин се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. М. Г.,Д. Й. Г. и М. Й. Д. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Според указанията по приложението на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или са осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай нито една от посочените хипотези не е налице,доколкото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат само съображения досежно изводите на съда за несъвпадането на регулационната с имотната граница и последиците от това,които изводи съответствуват на указанията,дадени в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС в хипотеза на неприложена регулация,доколкото в случая въззивният съд е приел,че регулацията между УПИ ХV-220 и УПИ VІІ-219 не е приложена и е постановил решението си в съответствие с този извод,свързвайки принадлежността на правото на собственост с площта на имотите по кадастралния план. Разглежданата хипотеза не сочи на такива особености, които да налагат промяна в установената практика на ВКС, нито осъвременяване на тълкуването по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът за значението на факта на съвпадане на границите по два последователни регулационни планове за правата на собствениците на два съседни имота при наличие на данни обаче за придаване по последна регулация на части от единия към другия имот и при липса на данни за заплащане на съответното обезщетение многократно е разрешаван в съдебната практика,поради което не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се поддържа наличие на противоречива практика,с оглед на което и съобразно указанията,дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационният съд не разполага с правомощието да допуска касационно обжалване по въпрос,различен от поставения от касатора и без наличието на основание за допускане да е съответно обосновано.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.10.2009г. по гр.д.№428/2008г. по описа на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: