4
определение по гр.д.№ 842 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
[населено място],14.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 842 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. срещу решение № 228 от 25.02.2010 г. по в.гр.д.№ 678 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с което е отменено решение № 357 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 7179 от 2009 г. на Варненския районен съд и е постановено ново решение, с което е признато за установено по отношение на С. С. К., че Д. К. К. и И. А. К. не са собственици на 211/811 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ № 1065 по ПНИ на СО „Г. трака”, кв.В.,[населено място] при граници: ПИ № 1064, ПИ № 1066, ПИ № 1058 и път, представляващи горницата над 600/811 ид.ч. от имота .
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на приетото в обжалваното решение с посочени от касаторката решения на ВКС по следните правни въпроси: 1. Кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при спор между лице, позоваващо се на реституция по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и бивш ползувател, 2. Допустим ли е иск за собственост, предявен от това лице, ако то не е предявило иск по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ в предвидения в тази разпоредба преклузивен срок, 3. Може ли едно лице да владее на валидно правно основание идеална част от имот и по отношение на нея да е добросъвестен владелец, а за останалата ид.ч от имота да е недобросъвестен владелец. Като решения на съдилищата, на които според касаторката обжалваното решение противоречи са посочени: решение от 15.01.2009 г. по гр.д.№ 1333 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, решение № 1278 от 17.04.2008 г. по гр.д.№ 4346 от 2006 г. на Варненския районен съд, определение № 129 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 88 от 27.04.2004 г. по гр.д.№ 957 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. и определение № 2508 от 09.03.2006 г. по адм.д.№ 1786 от 2006 г. на ВАС. Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответницата С. С. К. и И. С. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, че касаторката не е собственик на 211/811 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ, въззивният съд е приел, че праводателят на касаторката К. Д. П. е имал право на ползване върху 600 кв.м. от този имот, което е било трансформирано в право на собственост в сроковете и по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като тези 600 кв.м. са били застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ със сграда по смисъла на пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За разликата над 600 кв.м. до пълната площ на имота от 811 кв.м. съдът е приел, че К. П. не я е придобил, тъй като не е изкупил тази част от имота. Приел е, че касаторката Д. К., на която имотът е бил дарен от К. П. и съпругата му С. П., не е придобила 211/811 ид.ч. от имота по давност, тъй като по отношение на тези ид.ч. от имота К. е била недобросъвестен владелец и не е осъществявала фактическа власт в продължение на повече от 10 години- от 24.11.1997 г., до когато съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ не се зачита давностното владение върху подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, до завеждане на иска на 02.10.2006 г. са по-малко от 10 г.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката практика на съдилищата:
1. Във влязлото в сила решение № 1278 от 17.04.2008 г. по гр.д.№ 4346 от 2006 г. на Варненския районен съд е прието, че отрицателният установителен иск за земеделска земя от лица, позоваващи се на реституция по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ срещу ползуватели е допустим, тъй като административното производство по възстановяване на правото на собственост на ищците върху процесната земеделска земя не било приключило- същите разполагали само с решение на ПК за признаване на правото им на собственост върху имота, но все още не била приключила процесдурата по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същото е прието и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд.
2. В решение № 88 от 27.04.2004 г. по гр.д.№ 957 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че правоимащите по земеделска реституция са длъжни да предявят иск по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ в предвидения срок, само ако случаят попада в някое от изключенията, предвидеви в чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ- например ако продаденият от ТКЗС имот е в регулация и е застроен с жилищна сграда. В останалите случаи те нямат правен интерес от предявяване на такъв иск. Няма противоречие на това решение с обжалваното решение, в което не се касае за продаден имот от ТКЗС на праводателя на ответницата, а за придобито право на ползване върху имота, като в исковата молба липсват твърдения за иск по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ- не се твърди правото на ползване да е придобито в нарушение на нормативни актове или чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Поради това в съответствие с прието в горепосоченото решение на ВКС, въззивния съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, а не на иск по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като могат да получат защита на правата си директно чрез предявяването на този иск.
3. Решение от 15.01.2009 г. по гр.д.№ 1333 от 2008 г. на Варненския окръжен съд не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като няма доказателства да е влязло в сила, а само влезлите в сила съдебни актове са практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /в този смисъл е приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС/.
4. Определение № 129 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като това определение е постановено в производство по чл.288 от ГПК, в което съдът не решава, а само поставя за разглеждане правни въпроси /същите се решават с решението по чл.290 от ГПК/.
5. Определение № 2508 от 09.03.2006 г. по адм.д.№ 1786 от 2006 г. на ВАС също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като представлява практика на административен съд, притовиречието с която се отстранява по друг ред, а не по пътя на постановяване на решение по чл.290 от ГПК от ВКС. В този смисъл е и приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените от касаторката правни въпроси поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при спор между лице, позоваващо се на реституция по чл.14 от ЗСПЗЗ и бивш ползувател вече има практика на ВКС, включително и задължителна такава- решения по чл.290 от ГПК /например решение № 685 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 367 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 274 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 379 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др./, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на решението си и която не се нуждае от промяна. По втория поставен от касаторката въпрос /допустим ли е иск за собственост, предявен от това лице, ако то не е предявило иск по пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ в предвидения в тази разпоредба преклузивен срок/ също има задължителна практика на ВКС /например решение № 462 от 19.10.2010 г. по гр.д.№ 844 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, която не се нуждае от промяна и с която въззивният съд се е съобразил. Третият въпрос /може ли едно лице да владее на валидно правно основание идеална част от имот и по отношение на нея да е добросъвестен владелец, а за останалата ид.ч от имота да е недобросъвестен владелец при неделимостта на идеалната собственост/ е свързан с основанието за установяване на владение, уредено в чл.70 от ЗС, по приложението на която правна норма има многобройна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение и която не се нуждае от промяна. Конкретната хипотеза не поставя особености по приложението и тълкуването на тази правна норма.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. К. К. срещу решение № 228 от 25.02.2010 г. по в.гр.д.№ 678 от 2009 г.на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.