О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 16.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1733/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Т. от [населено място] – чрез пълномощник адв. София Н. – К., срещу решение № 922 от 19.04.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1032/2018 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 8003 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 7144/2015 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Б. Т. против „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 150 000 лв. до сумата 200 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Б. Т., настъпила при пътно – транспортно произшествие на 16.01.2015 г.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, и за присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер от 200 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивният съд е определил занижен размер на обезщетението, който не кореспондира с принципа за справедливост и с интензитета на претърпените вследствие смъртта на дъщеря му неимуществени вреди. Навежда оплаквания, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид близките взаимоотношения между него и дъщеря му, съществувалата изключителна духовна връзка помежду им и загубата на смисъл от живота след нейната смърт. Позовава се и на несъобразяване на обезщетението с лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на възникване на вредите.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация „Дженерали Застраховане“ АД със седалище в [населено място] не е заявил становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Б. Т. против „Дженерали Застраховане“ АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 150 000 лв. до претендираните 200 000 лв., Софийски апелативен съд е направил извод, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 150 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД и достатъчно за компенсиране на неимуществените вреди, които ищецът е прътерпял вследствие причинената при ПТП на 16.01.2015 г. смърт на дъщеря му В. Т.. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид показанията на разпитатата в първоинстанционното производство свидетелка П. Г., според които ищецът понесъл много тежко смъртта на дъщеря си, която до инцидента живеела заедно с него, постоянно плачел, приемал успокоителни и не бил в състояние да преодолее липсата й.
Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията във въззивната жалба на ищеца за несъобразяване на присъденото обезщетение с лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действали към момента на настъпване на вредите. Изложил е съображения, че според практиката на ВКС лимитите на застрахователна отговорност служат за ориентир при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са отражение на обществено – икономическата конюктура по време на увреждането, и че в конкретния случай обезщетението от 150 000 лв. е изцяло съобразено с тях.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че в обжалваната част на въззивното решение Софийски апелативен съд се е произнесъл неправилно по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, т. е. за справедливостта на определеното и присъдено застрахователно обезщетение; че размерът на обезщетението е обусловен от различно спрямо даденото в т.11 на ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл.52 ЗЗД, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол; че поради необходимостта разпоредбата на чл.52 ЗЗД да се прилага от съдилищата точно и правилно с оглед доказателствата по делото въпросът за справедливия размер на дължимото обезщетение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с изложението са представени решение № 215 по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, II т. о., и решение по т. д. № 945/2009 г. на ВКС, II т. о.
Поставеният в изложението въпрос за справедливия размер на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди е значим за изхода на делото, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), но по отношение на него не са осъществени поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В т.11 от Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В т. ІІ от съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението, като в случаите на смърт такива обстоятелства са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение за вреди. Задължителните указания в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са намерили отражения и в създадената при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др. В изброените решения е прието, че за да отговаря на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. В практиката на ВКС чл.290 ГПК е възприето и разрешението, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Относно значението на лимитите на застрахователна отговорност следва да се има предвид решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., според което лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но в качеството им на ориентир за обществено – икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и от цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. За да се произнесе по размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е взел предвид указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, както и установените по делото конкретни факти, релевантни за удовлетворяване на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. От показанията на разпитания по делото свидетел въззивният съд е установил обема и тежестта на моралните болки и страдания, които ищецът – касатор е понесъл вследствие загубата на дъщеря си. След съобразяване на всички значими за приложението на чл.52 ЗЗД факти съдът е достигнал до извод, че за компенсиране на претърпените неимуществени вреди е справедливо ищецът да получи обезщетение в размер на 150 000 лв. При определяне на обезщетението са отчетени и лимитите на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проявление на вредите. Решаващите изводи на въззивния съд относно размера на обезщетението са формирани в съответствие със задължителната и с казуалната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дали определеното обезщетение кореспондира с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение, която не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК (с изключение на хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК).
Съображенията, с които касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, също са от значение за правилността на въззивното решение и не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или неточни законови разпоредби или от промяна или осъвременяване на съществуваща практика с оглед промени в законодателството и обществените отношения. По приложението на чл.52 ЗЗД съществува задължителна и казуална практика на ВС и ВКС, която не се нуждае от промяна и/или осъвременяване в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с цитираното тълкувателно решение. Различният размер на присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди в случай на смърт, за чието илюстриране касаторът е представил съдебна практика, не е обусловен от нееднакво тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а от спецификата на релевантните за приложението на чл.52 ЗЗД факти по всяко конкретно дело, в зависимост от които съдът определя справедливия размер на дължимото обезщетение. Поради това поставеният в изложението правен въпрос не би могъл да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1032/2018 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от касатора – ищец част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 922 от 19.04.2019 г. по в. гр. д. № 1032/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №8003 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 7144/2015 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Б. Г. Т. против „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 150 000 лв. до претендираните 200 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :