3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
С., 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 308 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Т. Н. срещу Решение № 196 от 13.12.2011 год. по гр.д.№ 569/2011 год. на Варненския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Н. срещу Решение № 383 от 06.07.2011 год. по гр.д.№ 401/2011 год. на Добричкия окръжен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е правилно, въззивният съд го е потвърдил. С него Д. е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК от Н. Р. Н. срещу В. Т. Н. иск за установяване съществуването за вземане за сумата 20000 U., с левова равностойност 29951.40 лв. за което по реда на чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на Н..
Ответникът по касация Н. Р. Н. е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който сочи, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Претендира присъждането на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се е формулиран. В изложението е възпроизведена тезата по касационната жалба за недоказаност на предаването на сумата и разбирането, че двустранно подписаният договор за заем не може да има значението и на разписка – Решение /422/2010 год. по гр.д.№ 918/2009 год. на І. Г.о. на ВКС. По отношение на задължението на кредитора да установи съществуването на вземането си в производството по чл.422 ГПК се позовава се на решенията по: т.д.№ 49/2010 год. на І т.о.; по т.д.№ 717/2008 год. на ІІ т.о.; по т.д.№ 798/2008 год. на ІІ т.о.; по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; по т.д.№ 299/2009 год. на ІІ т.о. и по т.д.№ 672/2010 год.
Становището на настоящия съдебен състав се основава на следното:
Твърдението по исковата молба на Н. Н. е, че издаденият запис на заповед за 20000 U. има обезпечителна функция по отношение на каузално правоотношение – договор за заем за същата сума. Договорът е сключен в писмена форма, като в чл.7 изрично е отразено издаването на записа на заповед, а в чл.3 е отразено предаването на заемната сума в брой, като самият договор „служи за разписка за получената сума”.
Тезата на ответника-касатор В. Т. Н., съдържаща се в отговора о чл.131 ГПК е, че въпреки посочването в договора за заем, сумата не е била платена.
Съдилищата са счели за доказано предаването на заемната сума и са зачели значението на разписка на двустранно подписания договор.
Настоящият съдебен състав счита, че нито едно от посочените основания по чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Това е така, поради обстоятелството, че предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В това производство подлежи на изследване и каузалното правоотношение, когато менителничният ефект има обезпечителна функция, но само ако такова твърдение е валидно въведено от някоя от страните по делото. В този случай доказателствената тежест за установяване на каузата и наличието/липсата на задължение по нея е на страната, която го твърди и черпи права от това. В случай, че наличието на каузално правоотношение е безспорно, съдът извършва проверката на доводите и възраженията на страните произтичащи от това правоотношение (в случая – договор за заем).
С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. В тези решения, както и в решенията, цитирани от касатора, ВКС не е изразил становище, че доказателствената тежест на установяване на вземането е само на кредитора, а че всяка страна следва да докаже твърденията си.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Направените разноски от ответника по касация възлизат на 2400 лв., съобразно платеното адв. Възнаграждение, отразено в представеното по делото пълномощно за адв.Д.Д..
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 196 от 13.12.2011 год. по гр.д.№ 569/2011 год. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Т. Н. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Н. Р. Н. с ЕГН-[ЕГН] сумата 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.