О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр.София, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2813 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. срещу решение № 2412 от 03.04.2019 г. постановено по в.гр.д № 7337 по описа за 2017г. на Софийския градски съд, Г.О., III “В“ състав, с което е обезсилено решение на от 04.4.2016г. по гр.д. 70028/2014 на Софийския районен съд, І ГО, 34 състав, за отхвърляне на иска за признаване за установено по отношение на ищцата, че ответното дружество Сдружение „Баскетболен клуб-Левски“ гр. София не е придобивало през 2013-2014 г. състезателните и трансферни права на М. Г. Г. и не ги притежава, производството в тази му част е прекратено, отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 15.10.2013 г. до 16.12.2014 г., като вместо това е отхвърлен искът на В. М. на основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на Сдружение „Баскетболен клуб-Левски“-гр. София да заплати сумата от 6 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 15.10.2013 г. до 16.12.2014 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на решението, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за съществуването и притежаването на гражданско право, когато правният интерес на ищеца от предявения иск е налице и произтича от претенцията му да е титуляр /носител/ на правото, което ответникът отрича- да прекрати производството или да се произнесе по съществото на спора?
2. Ищецът може ли да защитава притежаването /съществуването/ на граждански права /каквито в случая са състезателните и трансферните права/ с предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като отрича те да са притежавани от ответника, когато последният също ги претендира, или те се защитават с иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК?
3. Допустимо ли е предявяването на иск на основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане за вреди причинени от действията или бездействията на юридическо лице с нестопанска цел?
Ответникът по касационната жалба Сдружение „Баскетболен клуб-Левски“ счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В. М. е изложила в исковата си молба, че по силата на договор от 5.8.2011 г. е придобила състезателните и трансферни права на баскетболиста М. Г. до навършване на пълнолетие през 2015 г. и в това си качество е уговорила постъпването му в Баскетболен клуб „Балкан“-Ботевград през 2011 г. Без да притежава тези права и без нейно съгласие, ответният баскетболен клуб „Левски“-София е картотекирал на 15.10.2013 г. незаконосъобразно М. Г. като свой състезател. С това действие ответникът е отнел възможността тя да получи трансферна цена за преминаването на състезателя в друг клуб. Затова е поискала от съда да признае за установено, че ответният клуб не е придобил спортните и трансферни права на М. Г. и да осъди този клуб да и заплати 6 500 лв. обезщетение за пропуснати ползи, представляващи трансферната цена на състезателя за двете спортно-състезателни години-2011/2012 г. и 2012/2013 г.
В отговора на исковата молба ответникът е изтъкнал, че отрицателният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Посочил е, че ищцата не може да притежава трансферни и състезателни права като физическо лице, тъй като тези права могат да се притежават само от спортен клуб или от самия състезател. Тя не може да извършва и посредническа дейност, понеже Правилникът на федерацията, предвиждащ такава възможност за физическо лице, е бил обявен за нищожен. Заявил е, че е картотекирал състезателя и е придобил състезателните му права, което е видно от служебна бележка на баскетболен клуб „Балкан“ от 3.10.2013 г. и от договор за спортна подготовка и квалификация. Оспорил е и основателността на предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи.
Софийският районен съд се е позовал на неоспорената своевременно от ищцата служебна бележка от 3.10.2013 г. и на договора за спортна подготовка и квалификация, за да приеме, че ответният клуб е придобил състезателните права на М. Г. за спортно-състезателната 2013-2014 г. Ищцата на свой ред не е могла да притежава тези права, тъй като Правилникът на федерацията, даващ такава възможност на физическите лица, е бил обявен за нищожен. Ето защо е отхвърлил като неоснователни предявените искове.
Във въззивната си жалба В. М. е изтъкнала, че в противоречие с процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал събиране на доказателства относно служебната бележка от 3.10.2013 г., като е посочила, че тази бележка се отнася не до ответния клуб, а до друго юридическо лице и е издадена един ден след сключване на договора за спортна подготовка и квалификация. Изтъкнала е, че Правилникът на федерацията не подлежи на обнародване в „Държавен вестник“, поради което е валиден и позволява на физическо лице да притежава състезателни и трансферни права.
Софийският градски съд е приел, че първият предявен иск е за установяване на факт с правно значение, който е допустим само ако изрично е предвиден в закона. Понеже в случая установяване на такъв факт не е изрично предвидено, предявеният иск е недопустим, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството в тази част. Въззивният съд е преквалифицирал иска за заплащане на обезщетение за вреди от чл.45 от ЗЗД на иск по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и го е отхвърлил поради недоказаност на противоправни деяния на служители на ответника.
От мотивите на Софийския градски съд е видно, че този съд не е дал разрешение на първите два въпроса, тъй като е приел, че установителният иск е за факт, а не за правоотношение. Макар този извод да е погрешен, касационно обжалване на решението в частта, с която производството по установителния иск е прекратено, не следва да се допуска до касационно обжалване. За защита на претендираните си трансферни права касаторът е предявил осъдителен иск за заплащане на обезщетение, което води до извода, че няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Установителният иск е субсидиарна форма на защита и е недопустим, когато правото може да се защити с осъдителен иск/ „Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, изд.2012 г. на „Сиела“ АД, стр.185/. Цитираната от касатора практика на ВКС/ ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК, определение № 27 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на II ГО на ВКС и решение № 47 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 7403/2013 г. на II ГО на ВКС/ се отнася до наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот. Този интерес се обуславя от спецификата на вещните права върху недвижими имоти и в този смисъл са мотивите в цитираните съдебни актове. Настоящият случай касае облигационно право и за него се отнасят изложените по-горе съображения за липсата на правен интерес.
Разрешението на въззивния съд по третия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС, според която отговорността за вреди на юридическите лица се осъществява не на основание чл.45 от ЗЗД, а на основание чл.49 от ЗЗД. В този смисъл са ППВС № 7 от 29.XII.1958 г., ППВС № 7 от 1959 г. и трайната, последователна и безпротиворечива практика на ВКС. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Не се констатира и очевидна неправилност на решението, тъй като не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма, а в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Действително, тези мотиви са твърде общи и се нуждаят от известни уточнения. Приложимите в случая норми са разпоредбите на чл. 35а./ДВ, бр. 50 от 2008 г./ на Закона за физическото възпитание и спорта/отменен 18.01.2019 г./. Според алинея първа на чл.39а спортните федерации определят условията и реда за картотекиране на спортистите аматьори и професионалните спортисти. Алинея втора определя картотекирането като акт, с който се създават състезателни права за определено физическо лице, придобиващо статута на спортист. Според алинея трета картотекирането се извършва само след изразено писмено желание от лицето, желаещо да бъде картотекирано. Съгласно алинея четвърта спортистите аматьори и професионалните спортисти получават състезателни права след картотекиране в лицензираната федерация за съответния спорт. Искането за картотекиране се прави от клуба, на който спортистът е предоставил състезателните си права. В исковата молба касаторът е заявил, че картотекирането на състезателя е извършено на 15.10.2013 г. от ответния клуб. Това картотекиране е станало със съгласието на състезателя и неговите родители, които са подписали договора с ответния клуб-обстоятелство, което не се оспорва от касатора. Картотекиране по нейно искане не е било извършено от федерацията. При този фактическа обстановка и с оглед приложимите правни норми конститутивно действие за възникване на състезателните и съответно за трансферните права има картотекирането, извършено от федерацията по желание на състезателя. След като въз основа на договора с касатора картотекиране не е извършено, касаторът не могъл да придобие трансферни права. Тази загуба за касатора не се дължи на противоправни действия или бездействия на служители в ответния клуб, тъй като те са подали единствено искане за картотекиране до федерацията въз основа на желанието на спортиста, което е решаващо за картотекирането. Ако касаторът е претърпял вреди, те се дължат на картотекирането, извършено от служители на федерацията и евентуално-на неизпълнение на договора от страна на М. Г.. Следователно отговорност за причинените на касатора вреди могат да носят други лица, но не и ответният спортен клуб.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответния спортен клуб 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2412 от 03.04.2019 г. постановено по в.гр.д № 7337/2017г. на Софийски градски съд, Г.О., III “В“ състав.
ОСЪЖДА В. М. М.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на Сдружение „Баскетболен клуб-„Левски“-София-Булстат:831829163, сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: