О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3387/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Г. М., срещу въззивно решение № 134/10.04.2018 г. по в. гр. д. № 129/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Касаторът поддържа оплаквания, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Процесуалноправният въпрос е: следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК. Сочи се противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК, ВКС, решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 92/22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., ВКС, ІV г. о., с подробни доводи по съществото на правния спор. Материалноправните въпроси са: следва ли да се изключи от делбата притежавана по наследство от наследодателя идеална част от дворно място, в което се намира процесната жилищна сграда, което дворно място е съсобствено с трети лица; обвързан ли е при всички случаи съдът с отразяването на процесен недвижим имот – сграда или части от сграда, тогава, когато това обособяване се намира в противоречие с градоустройствения статут на имота и с вещните права на съделителите. По първия въпрос се твърди противоречие с ППВС № 2/04.05.1982 г. по гр. д. № 9/1981 г., решение № 787/22.09.1986 г. по гр. д. № 430/1986 г., ВС, І г. о., решение № 53/08.02.1988 г. по гр. д. № 573/1987 г., ВС, ІІ г. о., решение № 87/30.08.1988 г., ОСГК на ВС и решение № 117/07.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г., ВКС, ІІ г. о. По втория материалноправен въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът обосновава и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК на въззивното решение. Сочи, че съдът не е изложил ясни, обосновани и разбираеми мотиви защо счита, че е налице вътрешно противоречие в акта на първоинстанционния съд, обуславящо неговата нищожност. Излага доводи, че първоинстанционното решение съответства на вещните права на страните по делото, на техните искания и на закона, като е отчетен и характерът на делбените имоти.
Ответникът по касация – А. Д. П., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С. Д., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е прогласено за нищожно решение № 146/15.12.2017 г. по гр. д. № 391/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище в обжалваните му части – в частта, с която е допусната делба на 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: [населено място], [улица], по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, с площ по скица: 479 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предишен план: ****, квартал 149, парцел ІІ, при описани съседи; в частта, с която е отхвърлено искането за допускане на делба на самостоятелен обект с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], одобрен със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-13-188/30.04.2013 г. на началника на СГКК – П., с адрес: [населено място], [улица], ет. 0, находящ се в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с площ на самостоятелния обект 19,68 кв. м.; в частта, с която е допуснато до делба като прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** югозападно помещение от приземния етаж с площ 11,70 кв. м., отредено за изба, включено и представляващо част от самостоятелен обект в сградата с идентификатор ****, като делото е върнато за ново разглеждане в тези части от друг състав на първоинстанционния съд. В частта, с която е допусната делба между Г. Д. П. и А. Д. П. на самостоятелен обект с идентификатор ****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със засроена площ 72 кв. м., 1/2 ид. част от таванско помещение и 1/2 ид. част от останалите общи части на сградата, при права на съделителите: за Г. П. – 4/5 ид. части, за А. П. – 1/5 ид. част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е изложил съображения, че съдържанието на понятието нищожност се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, който разрешава правния спор. Нищожно е решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая Г. Д. П. е предявил иск срещу А. Д. П. /братя/ с правно основание чл. 34 ЗС за делба на съсобствени имоти, като производството е в първа фаза по допускане на делбата. Първоначалното искане е за допускане до делба на 1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** – дворно място с площ 479 кв. м., ведно с целия самостоятелен обект с идентификатор ****, касаещо изба с площ от 19,68 кв. м. при посочени квоти между съделителите. Впоследствие е направено уточнение от пълномощника на ищеца в първото съдебно заседание, че тази 1/8 ид. ч. от дворното място следва да бъде допусната до делба заедно с жилището – апартамент с идентификатор **** и като такава е допусната до делба от първоинстанционния съд, без да е съобразено, че се касае за имот с идентификатор. Първоначално избеното помещение е поискано да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****. В съдебно заседание на 28.11.2017 г., след изслушване заключението на съдебно – техническата експертиза, процесуалният представител на ищеца е направил изменение на заявената в исковата молба претенция в смисъл, че съсобствен между страните се явява само част от обекта с идентификатор ****, описан в придобивния акт на наследодателя на страните като югозападно помещение от приземния етаж на сградата, отредено според архитектурния проект за изба, а останалата част, представляваща тъмно помещение с площ 3,47 кв. м., независимо, че е заснета от СГКК като един обект с избеното помещение, не е в обема на наследствената маса. Първоинстанционният съд е приел без конкретно постановен акт уточненията на ищеца като пояснения на исковата молба, а не като изменение на иска. Допуснал е до делба югозападно помещение от приземния етаж с площ 11,70 кв. ч., като е посочил, че то е включено и представлява част от самостоятелен обект сграда с идентификатор ****. В диспозитива си, съдът е отхвърлил искането като самостоятелен предмет на делба да бъде допуснат обект с идентификатор ****.Въззивният съд е приел наличие на вътрешно противоречие в диспозитива на първоинстанционното решение, тъй като се допускат до делба части от самостоятелни обекти, а впоследствие се отхвърля искането за делба на тези самостоятелни обекти. Налице е съществено нарушение и решението следва да се прогласи за нищожно, на основание чл. 270, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на соченото от касатора и обосновано от него основание по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /поради нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика/. С оглед изложените от касатора съображения за допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение и прогласяване нищожността на първоинстанционното решение, и необходимостта при постановяване на съдебния си акт съдът да изложи ясни, конкретни и разбираеми мотиви относно установената фактическа обстановка и приетите въз основа на нея правни изводи, следва да се допусне касационна проверка за наличие на соченото основание – очевидна неправилност на въззивното решение, без да е необходимо произнасяне по останалите релевирани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На касатора следва да се укаже необходимостта да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева /петдесет лева/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134/10.04.2018 г. по в. гр. д. № 129/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
УКАЗВА на Г. Д. П., [населено място], да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева /петдесет лева/ и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: