4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
С., 02.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1063/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община [населено място] и по касационна жалба на Г. И. Ч. против въззивно решение № 80 от 26.04.2011 г. по гр. дело № 48/2011 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 729 от 14.12.2010 г. по гр. дело № 2838/2010 г. на Ямболски районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на Г. И. Ч. извършено със заповед № 98 от 31.08.2010 г. на кмета на [община] и [община] е осъдена да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 896,30 лв. със законна лихва, считано от 12.10.2010 г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ и отменил решението в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като отхвърлил предявения от Г. И. Ч. иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ Главен специалист Кадастър и регулация”.
Община [населено място] обжалва решението в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика по въпроса – измества ли компетентността на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2 З. кмета на общината, ако запазвайки общата численост на персонала и числеността на отделите промени видовете длъжности в тях. Жалбоподателят не представя съдебна практика, но предвид твърденията в изложението обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Г. И. Ч. в писмен отговор оспорва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика в подкрепа на твърдението, че решението в обжалваната му част е съобразено със съдебната практика на ВКС.
Г. И. Ч. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен въпроса – при уважаване на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли да се уважи и акцесорния иск за възстановяване на уволненото лице на длъжността заемана преди уволнението.
Въпросът е поставен предвид приетото с обжалваното решение като основание да отхвърли иска, че ищцата до приключване на делото пред въззивния съд с допълнително споразумение № 37 от 03.01.2011 г. към трудов договор № 345 от 18.10.2010 г., с който е била назначена по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ на длъжност „главен специалист” в Дирекция „Общинска собственост и икономически дейности”, до завръщане на титуляра, е назначена отново на длъжността „Главен специалист Кадастър и регулация” към Дирекция „Устройство на територията и строителството” за неопределено време, поради което заявената претенция с предмет възстановяване на длъжността заемана преди уволнението, с оглед новонастъпилия факт, е приета за неоснователна.
Към изложението е представена съдебна практика-решения на ВКС, според която при уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил уважен и акцесорния иск по т. 2-ра. Чрез представената съдебна практика обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението на Община [населено място].
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос за правомощията на кмета в рамките на числеността на персонала в даден отдел или дирекция да променя видовете длъжности в тях не обуславя решаващите изводи на съда за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното решение това правомощие на кмета не е отречено, а потвърдено (кметът реализира решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2), но искът е уважен, тъй като в срока по чл.131 ГПК работодателят не е представил решението на Общинския съвет от 18.03.2009 г., с което е одобрена общата численост и структура на общинската администрация, за да се извърши проверка дали взетото от кмета решение за съкращаване на щатната бройка на ищцата е извършено в изпълнение на решение на Общинския съвет за намаляване на щатната численост в дирекцията, където е била трудово ангажирана ищцата. Приетото не влиза в противоречие със задължителната практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 3823/2008 г. на ВКС, четвърто г. о., по реда на чл. 291 ГПК, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази обжалвана част.
По изложението на Г. И. Ч..
Поставеният в изложението правен въпрос – при уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва ли съдът да уважи и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ако ищцата междувременно е назначена с нов трудов договор на заеманата преди уволнението длъжност, не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Представената от жалбоподателка съдебна практика визира случаи, при които уволненото лице е престанало да изпълнява работата поради незаконното уволнение и чрез иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ цели да възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между него и работодателя. Тази съдебна практика е неприложима към настоящия случай, тъй като междувременно ищцата е назначената на същата длъжност, заемана преди уволнението за неопределено време, т. е. правният интерес от упражняването на потестативното право за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението е отпаднал. Това е така, тъй като целената с конститутивния иск промяна е настъпила по силата на друг факт, който съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да съобрази, като настъпил след предявяването на иска, когато е от значение за спорното право, както е в настоящия случай.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото разноските остават в тежест на страните, както са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 26.04.2011 г. по гр. дело № 48/2011 г. на Ямболски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ