О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 02.08.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 2806 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №441 от 28.03.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 209/2017 г. на Окръжен съд-Русе.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, се обоснова с въпроса приложима ли е процедурата по призоваване чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и допустимо ли е назначаването на особен представител спрямо наследниците на починало лице в производство по реда на чл. 530 и следващите ГПК, вр. чл.51 ЗН. Частният жалбоподател сочи, че по поставения правен въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, която прилага към частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констаира следното :
С въззивното определение е потвърдено определение от 11. 01.2017 г. по гр.д. № 1087/2017 г. на Районен съд – Бяла. С последното е прекратено образуваното по молба на [фирма] производство по чл. 51 ЗН по отношение на Д. Б. А. и П. Б. А. – наследници на Б. А. К.. Въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно определение е правилно и законосъобразно. С оглед качеството си на кредитор по ипотечен кредит, молителят е обосновал наличието на правен интерес от производството по чл. 51 ЗН. Съгласно чл. 51, ал.1 ЗН по искане на всеки заинтересуван, районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В случая по делото е установено, че лицата Д. Б. А. и П. Б. А. не са намерени на посочените от молителя адреси, като видно от данните по призоваването същите са в чужбина и на адреса не е намерено лице, което да получи съобщението. Въззивният съд е приел, че когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това в производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник“, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник. При това положение правилно и законосъобразно охранителното производство е прекратено.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото. Касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При положение, че по поставения правен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд, наличието на противоречива практика на съдилищата не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е в случая практика на ВКС по поставения правен въпрос. С определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК е прието, че когато на призования наследник е даден срок по реда на чл.51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. В производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление и назначаването на особен представител. Последният не може да изрази воля вместо призования към наследяване дали приема или се отказва от наследството. Обжалваното определение е съобразено с цитираната задължителна за него практика на ВКС, поради което сочената като противоречива практика на съдилищата не може да обоснове прилагане хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 441 от 28.03.2017 г., по ч.гр.д. № 209/2017 г. на Окръжен съд-Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: