О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 20.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 272/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. М. – чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 3370 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 5203/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 20142 от 28.09.2018 г. по гр. д. № 11909/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от В. М. против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Благоевград на основание чл.119, ал.3 вр. чл.115 ГПК (ред. ДВ бр.65/2018 г.).
В частната касационна жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на сезирания с исковата молба съд – Софийски градски съд, за разглеждане на предявения срещу ЗД „Б. И.” осъдителен иск.
Приложното поле на касационното обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК : „1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид текстовете на Регламент (ЕС) № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – Раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане”, чл.11 и следващите, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в регламента, изключващ това правило по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че „компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника”, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента; 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне по реда на чл.267 ДФЕС на преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно подсъдността на искове срещу застрахователи”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 11909/2018 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба, подадена на 11.09.2018 г. от В. Б. М. с постоянен адрес в [населено място]. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗД „Бул Инс” АД за заплащане на обезщетение за вреди, причинени при ПТП на територията на Република България.
Първоинстанционният съд е констатирал, че искът е предявен след изменението на чл.115, ал.2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., с което е уредена изборна местна подсъдност по искове срещу застраховател – по постоянния или настоящия адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Поради това и в съответствие с правомощията по чл.119, ал.3, изр.2 ГПК съдът е прекратил заведеното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Благоевград, в чийто район се намира постоянният адрес на ищцата.
Сезиран с частна жалба от ищцата, Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че съгласно новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК ищцата е имала право да избере пред кой от няколкото местно компетентни съдилища да предяви иска си срещу застрахователя, но правото й на избор е преклудирано с предявяване на иска пред ненадлежния Софийски градски съд и тя следва да понесе последиците от пропуска си да сезира надлежния съд. С аргумент, че законодателят не е определил изрично в хипотеза, аналогична на разглежданата, до кой от местно компетентните съдилища следва да се изпрати делото, въззивният съд е направил извод, че делото може да бъде изпратено до всеки съд от изброените в чл.115, ал.2 ГПК. Поради това е счел за правилно определението на първоинстанционния съд за изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд – Благоевград като съд, в чийто район се намира постоянният адрес на ищцата.
Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите на ищцата, че при определяне на местната подсъдност на спора следва да намери приложение Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. и конкретно – чл.11 и чл.12 от регламента. Посочил е, че предмет на уредба в регламента е международната компетентност на съдилищата на държавите членки, в които може да се предяви иск срещу застраховател, като международната компетентност няма отношение към разпределението на делата между отделните съдилища в държавите членки съобразно съществуващите в тях правила за местна и родова подсъдност.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с обжалваното решение, респ. определение, е разрешен правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (чл.280, ал.1 ГПК), ако по отношение на този въпрос са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. След изменението на чл.280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационно обжалване се допуска освен в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, също и при наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт (които в случая не се твърдят и няма данни да са осъществени).
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частната жалбоподателка е обосновала приложното поле на касационния контрол, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са зададени с оглед последователно поддържаната от жалбоподателката теза за призната от правния ред възможност да предяви пряк иск срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Въззивният съд не е възприел тази теза поради явното й несъответствие с приложимата редакция на чл.115, ал.2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., уреждаща изчерпателно местно компетентните съдилища, измежду които ищецът може да упражни правото си на избор за предявяване на искове срещу застраховател. В рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е от компетентността на държавите членки на ЕС и както е отбелязал въззивният съд, правилата за международна компетентност на съдилищата,съдържащи се в Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, нямат отношение към нея. Поради това всички въпроси, свързани с приложението на цитирания регламент, не притежават характеристиките на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Що се отнася до включените в част от въпросите твърдения за нарушаване на правото на ЕС чрез ограничаване правата на пострадалото лице, в т. ч. и на правото да бъде защитавано от вече упълномощен адвокат, въззивното определение не съдържа изводи в тази насока и твърденията са извън обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, но за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и бланкетно посочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По приложението на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о. В определението е прието, че с новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник – юридическо лице се предявяват по неговото седалище; В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК – съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие; Правото на избор принадлежи на ищеца; Възражение за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл.115, ал.2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. В съобразителната част на определението е дадено и разрешение на въпроса как следва да процедира съдът при констатация, че искът е предявен пред ненадлежен съд и ищецът не е упражнил правото си на избор на съд. Възприетото разрешение обаче не би могло да намери приложение по настоящото дело поради липса на поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос за правомощията на съда в случаите, когато ищецът не е упражнил правото си на избор по чл.115, ал.2 ГПК. Освен това частната жалбоподателка не твърди, че е имала намерение да поиска от съда изпращане на делото на друг възможен според правилата на чл.115, ал.2 ГПК местно компетентен съд – съдът по местонастъпване на застрахователното събитие, а настоява спорът да бъде разгледан от Софийски градски съд като съд по седалище на ответника – застраховател, чиято компетентност – според цитираното определение, е дерогирана от специалната местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 5203/2018 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на въззивното определение до касационно обжалване процесуалният спор относно местната подсъдност на предявения от частната жалбоподателка иск не може да се разреши по същество от касационната инстанция, което предпоставя неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС. Като самостоятелен мотив за неоснователност на искането следва да се посочи и това, че подсъдността на делата в отделните държавите членки на ЕС се урежда от националните законодателства на всяка държава членка и тълкуването на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., който определя международната компетентност на съдилищата в рамките на ЕС, за целите на конкретното дело би било безпредметно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3370 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 5203/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Б. М. – чрез адв. П. К. от САК, за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :