О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 20.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 837 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Н. Н. и Г. Н. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. В., против въззивното решение № 333 от 23 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 105 по описа на окръжния съд в гр.Варна за 2011 г., с което е отменено решение № 3830 от 19 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 3603 по описа на районния съд в гр. Варна за 2007 г. и вместо него е обявен за окончателен сключения на 10 май 2002 г. между наследниците на Н. Д. (С. Н. и Г. Г. в личното им качество и като наследници не починалата в хода на процеса Б. И. Д.) и Н. В. Н. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ реална част от имот № **** по плана на новообразуваните имоти на с.о. “Р.”, кв. Г., с площ от 660,45 кв.м. за сумата, представляваща левовата равностойност на 3303,25 щатски долара, от която Н. заплатил сумата от 200 лева, Н. е осъден да заплати на Н. и Г. остатъка от уговорената сума в размер на левовата равностойност на 3102,25 щатски долара, съответните последици, и Н. и Г. са осъдени да заплатят на Н. разноски.
Ответникът Н. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Б., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за недопустимост на обжалването на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на С. Н. и Г. Г. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 28 април 2011 г. На 21 декември 2010 г. е публикувано изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Според § 25 и 26 от ПЗР към ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. 100 от 2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а самото изменение в ГПК (с изрично изброени изключения) влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Следователно, преди подаването на касационната жалба е влязло в сила новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева.
В случая цената на предявения иск от ищеца се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК – по искове за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху имот, цената на иска се определя по данъчната оценка на имота. Според представеното пред първата инстанция удостоверение за данъчна оценка за имот № ****, оценката на целия имот е 10343,60 лева, а за претендираната реална част от него от 660,45 кв.м. респективно оценката е в размер на 8747,03 лева. Това означава, че предявените срещу всеки от ответниците – сега касатори, претенции при равни права са в размер от по 4373,52 лева, което е под предвидения в закона размер за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Н. Н. и Г. Н. Г. – двамата от [населено място], против въззивното решение № 333 от 23 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 105 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: