О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 20.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1013 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №1206 от 18.12.2015г. по ч.гр.д.№435/2015г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено определение №618/30.09.2015г. по гр.д.№128/2015г. на Смолянския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от Р. А. Ч. срещу [община] отрицателен установителен иск – че общината никога не е била собственик на поземлен имот №011027 с площ от 6704 кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], поради което не е могла да учреди право на строеж върху него и да го продаде.
Въззивният съд е приел, че заедно с отрицателния установителен иск, ищецът е предявил по същото дело, за същия имот, искове по чл.108 и чл.109 ЗС срещу ответника „Х. груп”, който черпи права от общината Д.. Прието е, че след като общината се е разпоредила със спорния имот в полза на втория ответник, за ищеца не е налице правен интерес да иска установяване, че към настоящия момент тя не е собственик на имота, защото след сделката тя не претендира да е собственик. Липсва и правен интерес да се иска установяване, че общината никога не е била собственик на имота и не е могла да учредява върху него право на строеж и да го прехвърля на трето лице. По тези твърдения съдът следва да вземе становище в мотивите по исковете с правно основание чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Р. Ч..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. „Допустимо и правилно ли е правният интерес на ищеца по отрицателен установителен иск срещу едно лице да се отрича изначално преди разглеждане на делото, само защото се приема от съда, че твърденията на ищеца могат да бъдат установени в друго производство между други лица по искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС”.
2. „Еднакво и равнозначно ли е разпределението на доказателствената тежест по отрицателния установителен иск за ищеца и ответника в едно производство и по искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за ищеца и за ответника, който е различно лице от ответника по отрицателния установителен иск”.
Жалбоподателят не сочи практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2, нито пък излага мотиви във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос се свежда до това може ли съдът да отрече правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу лице, което се е разпоредило с имота към момента на предявяване на исковата молба, както и по съображения, че този спор ще бъде разгледан при произнасянето по предявения ревандикационен иск срещу приобретателя. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, но по него не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е посочил задължителна практика на ВКС или друга съдебна практика, на която обжалваното въззивно определение да противоречи, а това е негово задължение, съгласно приетото в т.2 и т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не са изложени и мотиви с какво отговорът на ВКС по въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, а това се изисква от жалбоподателя, съгласно т.4 на същото тълкувателно решение. Обратно – въззивното определение като резултат е в съответствие с т.1 на ТР №8/27.11.13г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Предявеният отрицателен установителен иск срещу [община] не разкрива правен интерес в изяснения смисъл, тъй като общината не оспорва правата на ищеца върху възстановения му по реда на ЗСПЗЗ имот №011021, нито пък при уважаването на отрицателния установителен иск срещу нея за процесния имот №011027 може да се очаква да възникнат някакви права за ищеца върху този имот. Няма и данни с предявения отрицателен установителен иск да се брани някакво фактическо състояние, от което ищецът да черпи права.
Вторият въпрос е за разликата в разпределянето на доказателствената тежест при отрицателните установителени искове за собственост от една страна и ревандикационните искове от друга. Този въпрос не е определящ за изхода на настоящото производство, не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и затова по него не може да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1206 от 18.12.15г. по ч.гр.д.№435/2015г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: