2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
2
С.,
№ 138
24.02.2012 г.
2
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря
прокурора
и с участието на
, като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 60 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1489 от 14.1.2012 г. на В. Н. Б. /А./ от [населено място], подадена против въззивното определение № 5 на Пловдивския ОС, ГК, XIV-и с-в, от 3.1.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 3490/2011 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 19777 от 5.ХИ.2011 г. на РС-Пловдив по гр. дело № 20384/2011 г. – за връщане, на основание чл. 130 ГПК, на исковата й молба срещу ответното [фирма] – С. и прекратяване на образуваното по нея първоинстанционно пр-во по чл. 439, ал. 1 ГПК поради констатирана недопустимост на този иск.
Оплакванията на частната касаторка са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което тя претендира касирането му, а също и отменяване на първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК, като делото бъде върнато на РС-Пловдив – за да продължи „по общия ред“.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касаторка обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: за допустимостта на иска по чл. 124 ГПК, „ако длъжникът по заповед за изпълнение е пропуснал да се възползва от възможностите, които му дава заповедното пр-во по ГПК“.
Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна касационна жалба на В. Н. Б. /А./ от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК въззивната инстанция е приела, че „искът по чл. 424 от действащия процесуален закон не е проекция на иска по чл. 254 ГПК /отм./“, както и че „разпоредбата на чл. 439 ГПК урежда способ за защита на длъжника при влязла в сила заповед за изпълнение, но само в случай на факти, настъпили след този момент“.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на TP № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла н чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение би бил такъв от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото: когато законите се непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай обаче, частната касаторка не е навела каквито и да било доводи в насока на съществуваща погрешна съдебна практика или за наличието на неясноти, празноти и противоречия в приложимия към предмета на исковата й претенция закон, уреждащ института на заповедното производство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 5 на Пловдивския окръжен съд, ГК, XIV-и с-в, от 3.1.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 3490/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: