О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
С., 26.02. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3041/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. С., [населено място], приподписана от адвокат М. Б., срещу въззивно решение №1196 от 13.06.2016 г. по в. гр. дело № 675/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5001 от 26.09.2011 г. по гр. дело № 6630/2009 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от него против [фирма] иск за разликата над 600 лв. до 35 000 лв. – дължима цена по договор за продажба на дърводелска машина от 01.03.1993 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], представлявано от С. П. С. не е заявил становище.
В. съд е приел за установено по делото, че на 01.03.1993 год. е сключен договор между [фирма], като продавач, и [фирма], като купувач, за покупко-продажба на дърводелска машина ШД-16-8 с продажна цена 600 000 неденоминирани лева. В чл.2 и чл.3 от договора купувачът се е задължил да заплати продажната цена по банков път, по посочена от продавача банкова сметка, в 10-дневен срок. На 20.09.2001 г. [фирма] е прехвърлило на Д. Д. С. с договор за цесия вземането на дружеството, произтичащо от договора от 01.03.1993 г., като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането на продажната цена от страна на купувача [фирма]. Договорът между страните е сключен през 1993 г. – при действието на ТЗ преди влизането в сила на част трета „Търговски сделки”- обн. ДВ., бр. 83 от 1996 г., поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД, съгласно която купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Искът е основателен за сумата 600 лв., защото по делото няма доказателства да е платена уговорената продажна цена. Без правно значение е размерът на пазарната стойност на дърводелската машина, продадена с договора от 01.03.1993 г., тъй като предмет на разглеждане е иск за реално изпълнение – за заплащане на договорена между страните продажна цена. Според разпоредбата на чл.1 от Закона за деноминация на лева, в сила от 05.07.1999 г., 1000 стари лева се заменят за един нов лев. Според чл.2, ал.1 и ал.2 от този закон, деноминацията се отнася за всички имуществени и парични права и задължения, определени към 05.07.1999 г. Процесният договор, чието реално изпълнение се иска, е сключен през 1993 г., задължението на дружеството – купувач е в размер 600 деноминирани лева. Продавачът е изпълнил своите задължения по договора за покупко-продажба да продаде и предаде вещта, а за купувача във връзка с чл. 200 ЗЗД е възникнало задължението за заплащане цената на стоката. Ето защо предявеният иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД е основателен за сумата 600 лева, а за разликата до претендирания размер 35 000 лева – неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г. съгласно § 74 ПЗР ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г./ по процесуалноправните и материалноправните въпроси по тълкуването и прилагането на чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 2 З., по които поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като същевременно въпросите били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е, че въззивният съд не е съобразил процесуалната разпоредба, визирана в чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 2 З., както и чл. 5 и чл. 124 ГПК за тълкуване и прилагане точния смисъл на законите и целите на правото, като било накърнено правото на страната да определи предмета и обема защита по делото. Сочи се противоречие с трайната дългогодишна практика на съдилищата и на ВКС, в частност – решение № 31 от 28.04.2015 г. по гр. дело № 5214/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че произнасянето на ВКС по горните въпроси ще способства за правилния подход на съдилищата при наличие на други такива случаи и унифицирането на правоприлагането на относимите норми по въпроса на нищожните сделки.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1196 от 13.06.2016 г. по в. гр. дело № 675/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК /§ 74 ПЗР ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г./. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
По отношение на поставените в изложението въпроси не е налице общото основание за достъп до касационно обжалване. Следва да бъде посочено, че от една страна, въпросите са формулирани твърде общо и неконкретизирано. От друга страна – изложените съображения и оплаквания относно прилагането на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 2 З., както и чл. 5 и чл. 124 ГПК, имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд и в този смисъл представляват доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Те не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл. 288 ГПК.
С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че сочената като противоречива практика на Върховния касационен съд, е неотносима към настоящия казус и не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По никакъв начин не е обосновано и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не става ясно защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касационно обжалване, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Твърдението, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси ще способства за правилния подход на съдилищата при наличие на други такива случаи и унифицирането на правоприлагането на относимите норми по въпроса на нищожните сделки, не представлява такава обосновка. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1196 от 13.06.2016 г. по в. гр. дело № 675/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.