3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 28.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1309/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6358/17.-12.2012 г., подадена от адв. Г. С. – процесуален представител на ищеца М. И. И. от [населено място], против въззивно определение №746/27.12.2012 г. по ч.гр.д.№616/2012 г. по описа Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №2868/09.10.2012 г. по гр.д.№3120/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., 9 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в производството, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че искането на ищеца М. И. И. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото е неоснователно, тъй като от декларираните от него данни в приложената към исковата молба декларация за материално и гражданско състояние се установява, че той е в млада и трудоспособна възраст – на 46 години е, не страна от заболявания, представляващи пречка за упражняване на трудова дейност, разведен е и има едно малолетно дете. Относно декларирания лек автомобил “О” – модел “В” – г. и декларираната липса на източници на доходи – заплати, наеми, ренти, участия в дружества и т.н., както и деклариран имот сочат на притежаване в съсобственост скъп имот в [населено място] е прието, че не са посочени причини, поради които не работи, нито е приложил доказателства да е регистриран като търсещ работа. Поради това въззивната инстанция е стигнала до извод, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като двете инстанции определения не съдържат в себе си мотиви и ясно изразена воля на решаващия съд.
Ответникът по частната касационна жалба И. Т. Г. от [населено място] е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по жалбата съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. В. определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението дори не представлява опит за поставяне на въпроси по смисъла на ч.280, ал.1 ГПК. В изложението по естеството си е наведено оплакване за липса на мотиви както на въззивното, така и на първоинстанционното определение, което представлява касационно оплакване, което следва да бъде обсъдено от съда едва когато обжалваното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №746/27.12.2012 г. по ч.гр.д.№61692012 г. по описа Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №2868/09.10.2012 г. по гр.д.№3120/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., 9 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в производството, на основание чл.83, ал.2 ГПК, по частна касационна жалба, вх.№6358/17.12.2012 г., подадена от адв. Г. С. – процесуален представител на ищеца М. И. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: