О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 28.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 216/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба №153148/09.12.2015г.,подадена от М. С. К.,чрез пълномощника й адвокат А. Д. С.,против решение №7167/21.10.2015г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІV-Д,постановено 4860/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №І-124-164/29.11.2013г. на СРС,124 състав,по гр.д.№15498/2012г.по описа на същия съд,в частта,в която е признато за установено на основание член 108 ЗС по отношение на М. С. К.,че Х. С. С. и Х. В. И. са собственици по силата на договор за учредяване право на строеж по нотариален акт №143,т.І V,рег №09450,дело №0667/2005г. на нотариус В. Б. с район на действие СРС,на недвижим имот:ГАРАЖ №4 на партера/кота -1/,със застроена площ от 22,98 кв.м при описани в решението съседи на имота,ведно с 1,486 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и М. С. К. е осъдена да предаде на Х. С. С. и Х. В. И. владението на описания имот,а на основание член 59,ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на ищците Х. С. С. и Х. В. И. сумата от 1060 лв. на всеки от ищците,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 15.09.2010г. до 28.03.2012г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 29.03.2012г. до окончателното изплащане,като решението на СРС е влязло в сила в неоспорената от ищците отхвърлителна част по този иск.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба Х. В. И. и Х. С. С.,чрез пълномощника им адвокат К. П. Р.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като се претендират разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по силата на
сключен договор,обективиран в нот.акт №143 от 23.06.2005г. ,е учредено право на строеж от съсобствениците на описания в същия УПИ М. М. Т.,С. Д. С. и М. С. К. на останалите двама съсобственици на имота Х. С. С. и Х. В. И. ,за построяване в описаното дворно място на масивна жилищна сграда с РЗП от 1 723 кв.в,с изключение на обектите за които си запазват и учредяват взаимно право,подробно описано в пункт ІІ от договора,в който са посочени обектите определени за М. М. Т. и С. Д. С.-родители на ищцата,починали съответно на 08.01.2006г. и на 21.11.2008г.,чийто единствен наследник е дъщеря им М. С. Т.,за която на собствено основание в този пункт от договора са описани обектите, които същата получава лично,и съгласно удостоверение №427 от 22.10.2008г. сградата е въведена в експлоатация.Съдът е посочил,че с оглед описаното в горепосочения нотариален акт,безспорно на ответницата и на нейните родители не е учредено право на строеж на гараж №4,като в.т.7 от горепосочения нотариален акт, Х. С. и Х. И.,в изпълнение на условията по приложение 1 към анекса по предварителния договор между страните от 30.12.1999г. и не по късно от изграждането на обекта и подписване на акт №15 за нея/последният е подписан на 26.08.2008г./,се задължават да прехвърлят по нотариален арде на М. С. К. собствеността на описания обект-процесния гараж №4,за който е посочено в приложението,че учредителят-в случая ответницата М. К.,следва да изплати на приемателя допълнителна жилищна площ не по- късно от подписването на акт №15,след което извършване на посоченото плащане приемателят ще прехвърли на учредителя по нотариален ред правото на собственост на гараж №4.Във връзка с тази уговорка,съдът е приел ,че по делото не са ангажирани други доказателства за изпълнение на договора за учредяване право на строеж за заплащане на 9 кв.м площ, получена в повече от ответницата Т.,не се е реализирало и условието,при което ищците са поели задължението да й прехвърлят чрез договор за покупко-продажба правото на собственост върху гараж №4,а по отношение на останалите кв.м от площта на гаража не може да се приеме,че ответницата е станала собственик на същите,каквито твърдения се поддържат от последната,доколкото не се установява да си е запазила правото на строеж за този гараж.Съдът е стигнал до извода,че ищците се легитимират като собственици на гараж №4,по силата на учреденото им с нотариалния акт от 23.06.2005г. право на строеж,а с оглед събраните по делото доказателства-обсъдените от съда свидетелски показания се установява,че ответницата М. К. ползва процесния гараж от 2007г. досега,както и самата тя не оспорва че понастоящем упражнява фактическата власт върху процесния гараж,поради което предявеният ревандикационен иск е основателен.По отношение на иска с правно основание член 59 ЗЗД,съдът,като е отчел изхода във връзка с установеното право на собственост върху процесния имот,както и след анализа на депозираните по делото свидетелски показания,които установяват че последният се ползва от ответницата още от 2007 и 2008г. до настоящия момент без правно основание,последният е стигнал до извода за основателността на заявената от ищците претенция,а във връзка с определянето на размера на дължимото обезщетение за посочения период от време се е позовал на средната пазарна наемна цена за този имот,определена съгласно данните по заключението на приетата неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като заявява/цитирам/:
„Два са процесуалните въпроси,които се поставят при решаването на настоящия казус:
1.Липсата на мотиви води ли до недопустимост или обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд.
2.Задължен ли е при постановяване на решението си въззивния съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.
По първия поставен въпрос-Константна е съдебната практика,че липсата на мотиви е основание за отмяна на решението като неправилно от въззивния съд.В настоящето производство,обаче въззивният съд,както и първоинстанционния не разглеждат направеното от нас възражение,че имота е съсобствен между страните и алтернативно,че е изцяло собствен на доверителката ми.”,като се прилага с изложението задължителна практика на ВКС.Касаторът навежда оплаквания,че след като не е разгледано това негово възражение,съдът е постановил неправилно решение.
Преди всичко,правният въпрос ,съгласно приетото т т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,такъв правен въпрос,свързан с хипотезата,дали липсата на мотиви води до недопустимост или неправилност на първоинстанционното решение не е разрешаван от въззивния съд,поради което е неотносим към същите.Освен това,въззивният съд е изложил свои мотиви,въпреки че е потвърдил решението на първоинстанционния съд,не е препратил към мотивите на последния,съгласно член 272 ГПК,а напротив изложил е своя анализ и изводи в мотивите,съдържанието на които е в съответствие със задължителната практика на ВКС,като е обсъдил всички възражения ,направени от страните,включително и за наличието на съсобственост за процесния гараж,като е отрекъл възможността за такава,видно от решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
Във връзка с втория поставен въпрос,касационният съд намира,че същия е разрешен в съответствие с цитираната задължителна практика,защото въззивният съд при постановяване на обжалваното въззивно решение се е съборазил с тази практика,свързана със задължението да изложи собствени правни изводи по съществото на спора,каквито се съдържат в решаващите мотиви на решението.
С оглед изложеното,касационният съд счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Във връзка с направеното искане в писмения отговор на ответниците по касационната жалба Х. С. С. и Х. В. И., за присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, при условията на член 38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата,във връзка с член 7,ал.2 ,т.2 и т.4 и член 9,ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,следва да бъдат присъдени на всеки един от тях сумата от 865,76 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7167/21.10.2015г. на Софийски градски съд,въззивно отделение ІV-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№4860/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. С. К. да заплати на Х. С. С. сумата от 865,76 лева/осемстотин шестдесет и пет лева и 76 ст/ и на Х. В. И. сумата от 865,76 лева/осемстотин шестдесет и пет лева и 76ст./,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: