2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 138
София, 29.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 466 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. Ж. С. против разпореждане на Варненския апелативен съд № 589 от 30.03.2011 год., по в.т.д.№ 438/2010 год., с което е върната подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба, вх.№ 450/27.01.2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма], със седалище [населено място] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:
По исковата молба на [фирма], [населено място] срещу А. Ж. С. е образувано търговско дело пред Варненския окръжен съд и е постановено решение, с което обективно съединените искове са уважени. По въззивната жалба на ответника е образувано в.т.д.№ 438/ 2010 год. пред Варненския апелативен съд и е постановено въззивно решение, с което обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено.
Срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд е постъпила касационна жалба, с вх.№ 450/27.01.2011 год., която с разпореждане на администриращия я съд № 167/28.01.20111 год. е оставена без движение, поради констатирана нередовност, по см. на чл.284, ал.1, т.3 и ал.3, т.1 ГПК.
В определения за отстраняване на недостатъците и едноседмичен срок, на 18.02.2011 год. касаторът е депозирал молба, прилагайки допълнителна жалба с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, както и квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС.
С ново разпореждане № 366/21.02.2011 год.Варненският апелативен съд е оставил отново без движение касационната жалба, давайки възможност на касатора в едноседмичен срок от новото съобщение до него да представи доказателства за въведените от същия основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, на които се е позовал в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно- съдебни актове, установяващи противоречива съдебна практика. Съобщението със задължителните указания на въззивния съд е получено на 17.03.2011 год. С молба, постъпила преди изтичане на едноседмичния срок, на осн. чл.63, ал.1 ГПК, касаторът е поискал продължаване на срока за представяне на съдебни актове, установяващи твърдяното противоречие със съдебната практика. С резолюция от 16.03.2011 год. молбата е уважена. Постановено е продължаване на срок със 7 дни, считано от 14.03.2011 год. и този нов срок за страната е изтекъл на 21.03.2011 год..
Констатирайки, че в рамките на същия указанията му не са изпълнени, администриращият касационната жалба въззивен съд е разпоредил връщането и обратно на нейния подател, прилагайки процесуалната санкция, установена с нормата на чл.286, ал.1 т.2 ГПК.
Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на служебното начало, според което съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делото и това го задължава да връчи на страните препис от актовете си, т.е. съдът е бил длъжен да връчи на касатора препис от акта си, с който е продължил законовия срок за отстраняване на констатирания в касационната жалба на настоящия частен жалбоподател, недостатък.
Съгласно императивната разпоредба на чл.7, ал.2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, каквото не се предвижда от процесуалната разпоредба на чл.63 ГПК, регламентираща продължаване на срока.
Следователно резолюцията на Варненския апелативен съд от 16.03.2011 год., с която е продължен срока по чл.63 ГПК, попада в категорията съдебни актове, изключени от обсега на самостоятелното инстанционно обжалване, поради което за постановилия я съд липсва служебно задължение да връчи препис на касатора за уведомяване. В този см. в тежест на последния е било да провери дали молбата му за удължаване на срока е уважена, поради което несъобразяването на горното поставя в него тежест и неблагоприятните правни последици, разпоредени от процесуалния закон.
Или, при липсата на отстранени в дадения нов срок недостатъци на касационната жалба и приложенията към нея, законосъобразно въззивният съд е приложил процесуалното правило на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Варненския апелативен съд разпореждане № 589/30.03.2011 год., по в.т.д.№ 438/2010 год. за връщане на подадената от А. Ж. С. от [населено място] касационна жалба с вх.№ 450/27.01.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: