О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 29.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1106/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 4436 от 15.04.2015 год. на Н. М. Н., чрез адв. Н. М., за изменение на постановеното определение № 76 от 24.03.2015 год. в частта му, с която са присъдени разноски на ответниците.
Молителят поддържа да е недопустимо участието на ответниците в частното производство, с оглед чл. 130, изр. 2 ГПК, евентуално прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С твърдения за недопустимост и неправилност на определението в частта му за разноските се иска изменението му, като на ответниците по частната касационна жалба не се присъждат разноски, респ. същите да се намалят до минималния размер от 200 лв.
Ответниците В. А. В, лично и като пълномощник на Г. П. К. оспорват подадената молба, а А. П. К. не е взел становище.
Молбата е процесуално допустима с оглед подаването й в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изложените доводи, обосноваващи извод за направено искане за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, а не отмяната му в тази част, което е недопустимо по този ред.
По същество на искането, настоящият състав приема следното:
С оглед прекратяване на производството по предявените от Н. М. Н. искове за присъждане на обезщетение от ответниците за причинени му неимуществени вреди след постъпването на отговорите от ответниците по чл. 131, ал. 1 ГПК, съдържащи доводи за недопустимост на исковете, позоваването в настоящата молба на разпоредбата на чл. 130, изр. 2 ГПК е неоснователно. Ответниците по предявените искове, по което е образувано гражданското дело, са получили преписи от исковата молба с приложенията и съответно са изразили становище по тях, поради което и определението на първоинстанционния съд за констатираната недопустимост на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК следва да се връчи на страните в производството, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 276, ал. 1 ГПК препис от подадената срещу този съдебен акт частна жалба се връчва на другата страна, т. е. спорът за допустимостта на производството се развива с тяхно участие, вкл. и в касационното производство.
В последното ответниците са изразили становището си по подадената частна касационна жалба против въззивното определение в подадените писмени отговори, като са претендирали присъждане на направените в това производство съдебни разноски, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по представените договори за правна защита и съдействие – 800 лв., заплатени от Г. К. на адв. В. и 160 лв., заплатени от А. К. на адв. В.. С определението си от 24.03.2015 год. съдът е присъдил горните размери на ответниците по жалбата с оглед извода за недопустимост на производството по подадената частна касационна жалба и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Д. на молителя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника К. възнаграждение на адвокат Волева е основателно. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, на този ответник следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено в чл. 11 от Наредба № 1/2004 год. в размер на 200 лв., при съобразяване на чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба и т. 3 от ТР № 6 по т. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Заплатеното от другия ответник възнаграждение на упълномощения от него адвокат В. е в рамките на предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение в производство по частни жалби, поради което и доводът за неговата прекомерност е неоснователен.
По тези съображения постановеното определение от 24.03.2015 год. по настоящето дело следва да се измени в частта относно присъдените на ответника Г. К. разноски, като се намалят от 800 лв. на 200 лв. В останалата му част молбата за изменението му е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед на горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определението си с № 76 от 24.03.2015 год. по ч. гр. д. № 1106/2015 год. в частта му за разноските, присъдени в полза на Г. П. К. от [населено място], като намалява същите от 800 лв. на 200 лв. /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение молбата на Н. М. Н. за изменение на горното определение в останалата му част относно разноските, присъдени на А. П. К. от [населено място].
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: