О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 04.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2419/2016 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С частна жалба вх. № 3999/14.04.2016 год. [фирма] – [населено място], с ЕИК №[ЕИК] и Н. У. М. – гражданин на О. к. В. и С. И., чрез адв. П. М., обжалват и искат да се отмени определение № 134/22.03.2016 год. по ч. гр. д. № 996/2016 год. на ВКС, IV г. о. по съображения за недопустимост и незаконосъобразност. Поддържат, че е налице недопустимо разминаване между посоченото във въззивното определение №156/11.02.2016 год. по в. ч. гр. д. № 54/2016 г. на Окръжен съд – Смолян и възприетата с обжалваното определение процесуална недопустимост на частна касационна жаба с вх. № 2395/07.03.2016 год., тъй като въззивният съд изрично е отбелязал, че актът му подлежи на касационно обжалване.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответната страна в настоящото производство – Етажната собственост на сграда А. „Ф. Нук-3“, к. к. П., к. я. „Р. л.“, представлявана от управителя [фирма] – [населено място].
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение състав на ВКС, IV г. о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба вх. № 2395/07.03.2016 год. на [фирма] и Н. У. М. срещу въззивно определение № 156/11.02.2016 год. по в. ч. гр. д. № 54/2016 г. на Окръжен съд – Смолян, тъй като обжалваното въззивно определение е по дело, решението, по което не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на жалбоподателите, намира подадената частна жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
В разглеждания случай производството е образувано по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС пред Районен съд – Смолян. С определение № 156/11.02.2016г по в. ч. гр. д. № 54/2016 год. на Окръжен съд – Смолян е потвърдено определение № 44/22.01.2016 год. по гр. д. № 707/2015 на Районен съд – Смолян, с което подадената искова молба е върната като нередовна и производството прекратено. Въпреки, че въззивният съд е посочил, че съдебният му акт подлежи на касационно обжалване, редът за инстанционен контрол е изчерпан. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК ( ред. ДВ, бр. 50/2015 год., в сила от 07.07.2015 год.), че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, образувани по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Оставената без разглеждане частна касационна жалба е подадена след 07.07.2015 год., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 50/2015 год.), поради което и по аргумент от § 14 ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50/2015 год., вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК се явява процесуално недопустима.
Поради тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №134/22.03.2016 год. по ч. гр. д. № 996/2016 год. на ВКС, IV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: