О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 05.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 7427/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 58 от 13.06.2012 г. по гр.д.№ 151/2005 г. на районен съд [населено място] е признато за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на страните Н. М. Г., б.ж.на [населено място], починал през 1934 г., е бил собственик на 129, 200 дка ниви, възстановени с решение на Поземлената комисия [населено място].
С решение № 410 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 472/ 2013 г. на Плевенски окръжен съд е прието, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което същото е обезсилено и производството по делото е прекратено.
Ищците М. Т. П. и З. Т. Г. са подали касационна жалба, като възразяват срещу извода на съда, че за тях липсва правен интерес от предявения иск. Твърдят, че решението противоречи на практиката на ВКС, за каквато сочат определение № 65 от 10.02.2009г. по ч.гр.д.№61/ 2009г. на ВКС, І г.о. и опр.№ 31 от26.01.2009г. по ч.гр. 1531/ 2008г. на ВКС, ІV гр.отд. Поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Ответниците оспорват жалбата като считат, че не са налице условия за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е било да се установи, че земеделски земи от 129, 200 дка в землището на [населено място] от общо възстановените с решения на ПК-Н. 131,4 дка в полза на наследниците на Б. Н. М. и Г. Д. Н. към момента на обобществяване на земите през 1949г. са били съсобствени на всички наследници на общия наследодател на страните Н. М. Г.. Така предявения иск въззивният съд е намерил за процесуално недопустим поради отсъствието на правен интерес, което е обосновал с липсата на висяща административна процедура по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, на висящо исково производство по чл.11, ал.2 ЗСПП и невъзможността да се образува такова поради изтекли преклузивни срокове, както и липсата на влезли в сила противоречиви решения на ПК.
Решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС- ТР № 1/97г., както и формираната задължителна практика по реда чл.290 ГПК- напр. р.№ 37 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 1112/ 2010 г. на ВКС, ІІ г.о., р.№ 35/ 21.03.2011 г. по гр.д.№ 1052/ 2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и др., поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая тази практика е напълно относима към разглеждания казус, тъй като е установено, че ищците не са подавали заявление за възстановяване на земите като бивша собственост на общия наследодател, а същите са възстановени като наследствени само на синовете и внука на Н. М. Г., а именно на Б. Н. М. и Г. Д. Н., които са били техни собственици към момента на образуване на ТКЗС.
Посоченото от касаторите определение № 31 от 26.01.2009г. по ч.гр.д.№ 1531/2008г. на ВКС, ІV г.о. е в смисъла на горната съдебна практика, поради което то не подкрепя тезата им и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. При наличието на формирана задължителна практика по реда на чл.290 ГПК и другото определение, представено от касаторите- опр.№ 65 от 10.02.2009г. по ч.гр.д.№ 61/2009г. на ВКС, І г.о. не обосновава допустимост на обжалването.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като то изисква по даден правен въпрос да липсва съдебна практика или необходимост съществуваща такава да бъде променена- т.3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, като тези предпоставки не са установени по настоящото дело.
Касационната жалба съдържа и оплаквания срещу това, че въззивният съд е отменил определението на районния съд № 284/ 19.10.2012 г. и е оставил без уважение молбата на З. Т. Г. и М. Т. П. за допълване на решението на първоинстанционния съд в частта относно разноските. По тази жалба се установява следното:
С оглед уважаване на предявения иск първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищците сторените от тях разноски в размер на 1505 лв. Въззивният съд е променил резултата, като прекратил производството по делото и поради това е намерил, че на ищците не се дължат разноски, което е довело до отхвърляне на молбата им по чл.248 ГПК. С оглед на тези данни следва да се приеме, че решението в частта за разноските е правилно, тъй като съгласно чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски само ако искът е уважен.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 472/ 2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Оставя в сила горното решение в частта, имаща характер на определение, относно отхвърляне молбата на З. Т. Г. и М. Т. П. за присъждане на разноски по делото.
Осъжда З. Т. Г. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] и М. Т. П. от [населено място], [улица], № 26 да заплатят на А. Д. А. от [населено място], [улица], № 13 ап.№ 11 и Г. К. Т. от [населено място], [община] разноски по делото за производството пред Върховния касационен съд в размер на 250 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: