5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 09.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2190 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 1654 от 29.07.2016г. по в.т.д.№ 4110/2015г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 8231/2013г. на СГС, VІ отд., 1 състав за осъждането на касатора да заплати на основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД на [фирма], [населено място] сумата 40 905.91лв. – цена за достъп от фотоволтаична електроцентрала „Смочево” до електроразпределителната мрежа на [фирма], платена от ищеца по десет фактури за периода 18.09.2012г. – 12.07.2013г. на отпаднало основание /раздел ІІІ,т.10 на Решение Ц-33 от 14.09.2009г., отменено с решение по адм.д.№ 12494/2012г. на ВАС/, ведно със законната лихва от 20.11.2013г.
В касационната жалба се поддържа, че предявеният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД е недопустим поради наличие между страните на договор от 23.07.2012г. за използване на разпределителната мрежа от производител за обект фотоволтаична централа. Изложени са и съображения за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за обезсилване, евентуално отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Изключва ли договорната отговорност по чл.79 ЗЗД отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1,т.3 ЗЗД при наличието на валиден договор за спорното задължение и допустим ли е искът за неоснователно обогатяване в тази хипотеза; 2/Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отмененият административен акт или предвиденият от закона юридически факт по чл.84,ал.2 ЗЕ; 3/ Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД по действащ договор за услуга и при наличие на точно изпълнение и от двете страни; 4/Отмяната на административен акт, с който е определен размерът на дължимата престация по двустранен договор, води ли до отпадане с обратна сила на последиците на договора; 5/Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието; 6/Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа на производители, различна от определени от ДКЕВР. Императивни ли са нормите на чл.30,ал.1;чл.31т.2 и 8; чл.32,ал.1 и ал.2 ЗЕ. Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а ЗЕ;
7/ Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решението на ДКЕВР за определянето на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него. Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните; 8/ След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай, че ищецът иска връщане на платеното; 9/ Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи с недоказани с допустими процесуални способи факти. Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на административния акт от съда поражда и права и по отношение на него. По първия въпрос допълнителната предпоставка е т.1 на чл.280 ГПК; по втория е посочена т.1, но позоваването е на влезли в сила актове на окръжни съдилища и на СГС, формално, без аргументи е посочена и т.3; по третия – т.2 на чл.280,ал.1 ГПК; по четвъртия и петия и осмия – т.3 на чл.280 ГПК; по шестия, без изрично посочване на допълнителна предпоставка се цитира решението по т.д.№ 409/2010г. на 4 г.о.; по седмия въпрос са въведени едновременно основанията на т.1,т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК; по деветия предпоставката на т.1 на чл.280 ГПК е обосновава с позоваване на решения на ВАС.
В писмен отговор насрещната страна оспарва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезиран с въззивна жалба на ответника, съставът на САС е приел за безспорно, че между страните възникнали правоотношения по договор за използване на електроразпределителната мрежа от производител, сключен на 03.05.2012 г., съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ, по силата на който ответникът като разпределително предприятие се е задължил да предостави на ищеца като производител на електрическа енергия чрез фотоволтаична електроцентрала достъп до ползването на електроразпределителната мрежа, срещу задължение за заплащане на възнаграждение, определено като цена за извършения пренос, за което в клаузата на чл.24 от договора изрично е посочено, че е дължимо в размера, утвърден от ДКЕВР. Посочил е, че считано от 18.09.2012г. с решение № Ц-33 от 14.09.2012г., на основание чл. 21, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, ДКЕВР е определила временни цени за достъп, за който ответникът е издал, а ищецът е заплатил за периода от 30.09.2012 г. до 30.06.2013 г. сумата 40 905.91 лв. без ДДС по 10 бр. фактури. Констатирал е безспорният факт, че размерът на възнаграждението, дължимо като цена на достъпа, е определен в съответствие с раздел ІІІ, т.10 от решение № Ц-33 от 14.09.2012г. Приел е за принципно правилно становището на въззиввика, че основанието за заплащане на исковата сума – като валиден юридически факт, обуславящ имущественото разместване, е сключеният договор за използване на електроразпределителната мрежа, цената по който за предоставения достъп, се определя от трето лице – административен регулаторен орган – ДКЕВР , по силата на предоставената му от закона материална компетентност. Мотивирано е, че когато с обратна сила бъде отменен индивидуалният административен акт, с който е определена дължимата от производителя – ползувател на мрежата насрещна престация, отпада и основанието за заплащане на цената, респ. за осъщественото въз основа на договора имуществено разместване и за задържане на получените като цена суми. С позоваване на решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС е възприето, че отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени, следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им – за лишено от основание; че с отмяната с обратна сила на решението на регулаторния орган за определяне на временната цена за достъп отпада и основанието за нейното заплащане и възниква задължение на електроразпределителното предприятие по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за връщане на получените на това основание суми.
Отсъства основание за преценка постановеното решение да е недопустимо, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за проверка дали актът страда от такъв порок. При извода си, че с отмяната на административния акт, с който са били определени временни цени за достъп, платените до момента се явяват лишени от основание, съставът на САС се е позовал на цитираната задължителна за него практика на ВКС. Съгласно нея, отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа – отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание, има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в решения №28 от 28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 104/27.06.2016г. по т.дело № 1610/2015г. на ІІ т.о., решение № 126/16.08.2016г. по т.дело №1592/2015г. на І т.о., решение № 12/ 31.01.2017г. по т.д.№ 2297/2015г. на ІІ т.о. В тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение №Ц-33 /14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2, пр. първо от ЗЕ е прието, че конститувното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.
Поради това неоснователно е искането за допускане на обжалването по първите пет и по седмия въпрос от изложението.
Шести и осми въпрос не са въведени в предмета на спора и по тях въззивната инсатнция не се е произнасяла, поради което те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Първата част на деветия въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е основание за касиране на решението, а не обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Втората част на деветия въпрос съдържа ясен отговор в решението по т.д.№ 2956/2014г. на 1 т.о. на ВКС – конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДЕКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила; отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици се разпростира по отношение на всички.
При наличие на задължителна практика по въпросите, предмет на произнасяне от въззивната инстанция, по които се иска допускане на обжалването, изключено е приложното поле на допълнителната предпоставка по т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за адвокатска защита за настоящото производство-сумата 2 400лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1654 от 29.07.2016г. по в.т.д.№ 4110/2015г. на САС, ТО, 3 състав.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 400лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: