ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№138
София, 17.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4665/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. Ц. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 266 от 07.04.2008 год. по гр. д. № 558/2007 год., с което е оставено в сила решение от 15.03.2007 год. по гр. д. № 398/2006 год. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за предаване владението върху вилно място, находящо се във вилна зона „Зелин” в землището на гр. Б., с площ 1090 кв. м, за което е отреден УПИ * при посочени граници.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в противоречие с представена съдебна практика, според която цитираната разпоредба защитава правата само на тези трети лица, които законно са построили сгради върху земеделски земи, включени впоследствие в строителните граници на населените места, подлежащи на реституция – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по т. 3, с оглед твърдения за неправилно прилагане на закона и тълкуване на визираните хипотези.
Ответниците Г. Г. П. и С. Й. П. не са подали писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск за собственост, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение при прилагането на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като в противоречие с представена съдебна практика е приел построената от ответниците сграда за законна, като извършена при спазване на всички нормативни изисквания. Същественият материалноправен въпрос, който се поставя от жалбопадателя, всъщност касае отговора – може ли построената от трети лица в земеделски имот незаконна сграда, впоследствие узаконена, да се противопостави успешно на правоимащите по реституция, собственици на земеделската земя, като препятства правото им на възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ..
Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда изключенията, при които не настъпва ефекта на реституцията върху земеделски имоти, включени в строителните граници на населените места. В приложното поле на тези изключения попадат само застроените имоти при визирани две хипотези – завършено строителство или започнала реализация на учредено право на строеж върху тях. В хипотезата завършено строителство, сградата следва да е построена при спазване на „всички нормативни изисквания”, което се удостоверява от органите компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата – § 1д ПЗР на ППЗСПЗЗ. Когато сградата е изградена без строителни книжа или в отклонение от тях, като незаконен строеж, който впоследствие е узаконен, като съответните органи са удостоверили спазването на техническите и благоустройствени норми при построяването на сградата, което има обратно действие, и превръща незаконния строеж в законен, от времето на извършването му (какъвто е настоящият случай), следва да се приеме, че този случай попада в изрично посочените по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ изключения, което има за последица не настъпване ефекта на реституцията в полза на наследниците на собственика на земята преди колективизацията. В хипотезата построени сгради от трети лица при спазване на „всички нормативни изисквания”- понятие легализираното в § 1д ПЗР на ЗСПЗЗ, отстъпеното по-късно право на строеж е правно ирелевантно, след като строителството е завършено и узаконено. От значение за законността на строителството, „при спазване на всички нормативни изисквания” са формалните изисквания за редовност на строителните книжа, а те са установени с акта за узаконяване и проекта за узаконяване на сградата. Представената от жалбоподателя съдебна практика има отношение към приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, но решенията касаят случаи на незастроени имоти, и на паралел, с оглед конкретните казуси, между чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ с разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗ, чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ във вр. с § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл обжалваното решение не е постановено в противоречие с така представената съдебна практика, нито е постановено при неправилно прилагане (тълкуване) на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ разпоредба, която не е нова, и по приложението на която има установена трайна съдебна практика. Изложеното сочи липсата на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 07.04.2008 год. по гр. д. № 558/2007 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ