О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 10.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 636 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „А”, гр. С. чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Коларов срещу решение № 90 от 05.06.2008г. по в. гр. д. № 274/2007г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 99 от 16.04.2007г. по т. дело № 118/2006г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от ЗПАД „А”, гр. С. против А. С. Н. от гр. П. иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ /чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ/ за сумата 1 509 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 48,21 лв., както и в частта за разноските и вместо това ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ/ сумата 1 509 лв., ведно със законната лихва от 03.11.2006г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 48,21 лв. – обезщетение за забавено плащане на главница от 1 509 лв. за периода от 07.08.2006г. до 03.11.2006г. В останалата обжалвана част, а именно в частта, с която са отхвърлени искът по чл. 213, ал. 1 от КЗ /чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ/ за разликата над 1 509 лв. до 29 052,82 лв. и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 48,21 лв. до 670 лв. първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила и ищецът – въззивник е осъден да заплати на ответника – въззиваем направените по делото разноски за двете инстанции по компенсация в размер 1 324 лв. С оглед правния интерес на касатора подадената от него касационна жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК. Касаторът излага доводи, че възизвният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение и тълкуването на понятието „пазарна стойност”, който е решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът А. С. Н. от гр. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ е основателен за сумата 1 509 лв., въззивният съд е приел, че на 13.11.2001г. е станало ПТП, като лек автомобил „Ф”, управляван от А. С. Н. е отнел предимство при излизане на главен път на товарен автомобил „В” с полуремарке – цистерна, собственост на „М” ООД, гр. В. и управляван от Н. И. Николов, в резултат на което товарният автомобил се е преобърнал и са причинени щети по товарния автомобил – деформации на целия влекач, разкъсване на обшивката и изолация на цистерната. Товарният автомобил е бил застрахован по застраховка „Пълно каско” между собственика и ищцовото дружество, а ответникът е имал сключен застрахователен договор с ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” с лимит на покритие 20 000 лв. Ищецът е изплатил на собственика на товарния автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно автокаско” в размер 49 052,82 лв., покрил е отговорността на ответника до размера на предвидения в договора лимит в размер 20 000 лв., поради което претендира разликата в размер 29 052,82 лв. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за увредения товарен автомобил въззивната инстанция е възприела заключението на разширената в троен състав съдебно-техническа експертиза, депозирано на 27.03.2008г. и е направила извод, че се дължи пазарната стойност на товарната авто-композиция към датата на настъпване на застрахователното събитие в размер 21 509 лв. Решаващият съдебен състав е кредитирал това заключение, тъй като ползваната от вещите лица методика е съобразена с чл. 13, ал. 2 от действащата към момента на настъпване на застрахователното събитие Наредба за задължителното застраховане /отм./. От посочената сума е приспаднато лимитираното покритие от 20 000 лв. със застраховката „Гражданска отговорност”, поради което ответникът е осъден да плати разликата в размер 1 509 лв.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Според касатора същественият материалноправен въпрос по делото се отнася до тълкуване на понятието „пазарна стойност” при определяне размера на застрахователното обезщетение.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Посочените от касатора съдебни решения от 05.01.2007г. по гр. д. № 1370/2006г. на САС, ГК, 1 състав и от 05.01.2007г. по гр. д. № 1619/2006г. на САС, ГК, 1 състав не са противоречиви. Същите се отнасят до заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил във връзка с настъпило покрито от договора за застраховка застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил и в тях е прието, че обезщетението е равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието и следва да се определи по средни пазарни цени за страната към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Останалите цитирани и приложени решения са неотносими към настоящия случай, тъй като не решават идентичен материалноправен въпрос. Решение № 292/29.12.2005г. по гр. д. № 6375/1996г. на СРС, ГК, 55 състав е постановено в производство за съдебна делба на недвижим имот във втората й фаза по извършването. Решение № 155/ 23.03.2004г. по гр. д. № 493/2003г. на ВКС, І г. о. също касае извършване на делбата и в частност определянето на оценката на делбения имот по средна пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на собствеността. Решение № 3053/05 от 09.02.2006г. по д. № 2769/2004г. на ВКС, ІV гр. отд. се отнася до иск за заплащане на обезщетение, равняващо се на полагащия се имуществен дял на кооперацията – ищец от наличното към 1991г. имущество на кооперативния съюз – ответник, а определение № 5/25.01.2008г. по в. ч. гр. д. № 12/2008г. на ВТАС, ГО – до жалба срещу отказ на частен съдебен изпълнител да допусне експертиза за определяне пазарната цена на липсващо заложено в полза на взискателя имущество по ЗОЗ и събиране на неговата равностойност. Решение от 14.10.2002г. по гр. д. № 50/2002г. е постановено по иск с правно основание чл. 647, т. 3 от ТЗ, евентуално обективно съединен с иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 от ТЗ във връзка с чл. 649, ал. 1 от ТЗ , а с определение № 125/29.06.2007г. по в. ч. гр. д. № 290/2007г. на ВТАС, ГК е оставена без разглеждане жалба срещу определение на Окръжен съд П., с което на основание чл. 717, ал. 2 от ТЗ съдът е разрешил на синдиците да извършат продажба на описаната обособена част при условията на чл. 717 и сл. от ТЗ при начална пазарна стойност в определен размер. Решение № 20/14.03.2005г. по в. гр. д. № 192/2004г. на ВТАС, ГК се отнася до иск по чл. 180, ал. 1, т. 3, ДПК за прогласяване на недействителността по отношение на държавата на възмездна сделка с недвижим имот, а решение № 47/ 10.03.2006г. по в. гр. д. № 38/2006г. на ВТАС, ГК – до иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ и чл. 399, ал. 2 /отм./ от ТЗ. Приложимите правни норми не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание. По съществения материалноправен въпрос е налице съдебна практика на ВКС в смисъл, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от размера на причинените вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпване на събитието. При тотална щета действителната стойност е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а при частично увреждане застрахователното обезщетение се определя по пазарната цена за поправяне на вредите, възстановяване на имуществото от същия вид с присъщите разходи. Не са налице основания за изоставяне на тази практика на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 05.06.2008г. по в. гр. д. № 274/2007г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.