ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
София, 08.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 702/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И” О. – от гр. М. срещу Решение № 50 от 4.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 1746/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 3.VІІ.2007 г. по гр.д. № 91/ 2007 г. на Врачански окръжен, с което е отхвърлен искът по чл. 252 ГПК (отм.) и е признато за установено по отношение на “И” О. – гр. М., че дължи на “В” Е. – гр. С. по запис на заповед от 20.VІІ.2005 г. сумата 44 448 лв., с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и на процесуалния закон – непълнота на доказателствата.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че допускането на касационно обжалване на решението е от значение за точното прилагане на закона и справедливостта в обществените отношения. Като излага фактите по делото, жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е явно несправедливо, тъй като дава възможност за неоснователно обогатяване, както и че касационното решение е наложително с оглед правилното прилагане на закона, морала и справедливостта в обществените отношения.
Ответникът по касационната жалба “В” Е. – гр. С. с Отговор от 5. ХІ.2008 г. оспорва основателността на касационната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск по чл. 252 ГПК, който е уважен от въззивния съд, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, за който би могъл да поддържа, че е разрешен при една от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С оглед данните по делото настоящата инстанция може да изведе съществените правни въпроси, разрешени от въззивния съд, но жалбоподателят не излага твърдения кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поддържа, без каквито твърдения настоящата инстанция не може да провери дали е налице някое от тези основания.
Жалбоподателят сочи, че допускането на касационно обжалване на въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, морала и справедливостта в обществените отношения, което не може да се възприеме като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Не се касае за поддържано основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, защото не допускането на касационно обжалване на въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, а трябва въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Като е основал съображенията си за неправилност на решението на фактите по дело, които съображения са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, не е аргументирал твърдението си защо счита, че касационното обжалване е наложително с оглед точното прилагане на закона с оглед разрешени от въззивния съд съществени правни въпроси, жалбоподателят неоснователно иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 50 от 4.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 1746/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: