О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 27.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 708 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6412/26.ІХ.2008 г. на О. и М. Б. П. от София, подадена от процесуалния им представител по пълномощие адв. С от САК, против решение № 55 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-ти с-в, от 24.VІІ.08 г., постановено по гр. д. № 401/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-6, от 14. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 1924/05 г. С последното, като неоснователни /погасени по давност/, са били отхвърлени обективно и субективно съединените искове на настоящите двама касатори с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 258 ЗЗД, предявени от тях заедно с още 4-ма ищци, срещу ответното „В” АД-София съответно за заплащане на сума в размер на 20 000 лв. – като обезщетение за недоставена и немонтирана асансьорна уредба в сградата на ул. „С” № 19 в гр. С., както и за заплащане на сума в размер на 15 000 лв. – за неизградена в същата жилищна сграда абонатна станция за централно отопление, съгласно сключен между страните по спора предварителен договор от 26. ХІ.1997 г. и подписаният към него анекс от 28.ІV.1998 г.
Оплакванията на двамата касатори са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това те претендират отменяване на атакувания съдебен акт „ведно със законните последици”. В жалбата са инвокирани доводи, че по повод възражението за изтекла погасителна давност, противопоставено от търговеца-ответник по исковете, САС неправилно е определил началният момент на специалната 3-годишна давност по чл. 111, б. „б” ЗЗД, респ. на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, същевременно игнорирайки многобройните доказателства по делото за последвалото неколкократно прекъсване на тези срокове, осъществено с признания на този длъжник по договора за изработка.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторите О. и М. Б. П. бланкетно се позовават и на трите, алтернативно дадени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, твърдейки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил „от значение за точното прилагане на закона”. Отделно от това въззивното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС: Р. № 238 от 6.ІІІ.2006 г. по гр.д. № 2021/03 г. на ІІІ-то г.о., отнасящо се до трудов спор по чл. 259, ал. 1 КТ, в мотивите на което е посочено, че „съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК /отм./ съдът може да определи по своя преценка или чрез заключение на вещо лице размера на иска, при положение, че той е установен в своето основание, но конкретният случай не е такъв”.
Ответното по касация „В” А. – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на П. .
Останалите 4-ма ответници по касация /съищци на настоящите двама касатори в първоинстанционното пр-во/, а именно: М. В. Г., Т. В. Г. , Н. М. И. и Е. Ц. И. – всички от гр. С., също не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на О. и М. Б. П. от София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, а и по съдържание формално да съответства на изискванията по чл. 284 ГПК, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамата касатори не са посочили главното основание, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване: същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивната инстанция да се е произнесла и същият той да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, а едновременно с това не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитието на правото въобще. Напротив, доколкото двамата касатори само бланкетно изтъкват, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона: във влагания от тях смисъл на правилно анализиране на депозираните пред решаващия съд писмени и гласни доказателства и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото, те очевидно отъждествяват една от предпоставките за допустимост на касационното обжалване с основанията за касиране на неправилните въззивни решения по чл. 281, т. 3 ГПК. Що се отнася до цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационно решение, то би било от естество евентуално да обуслови наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, но при липсата на формулиран от касаторите съществен въпрос обаче, подобна положителна преценка – за наличие на тази законоустановена предпоставка, е обективно невъзможна. По същество с релевирането на този съдебен акт /постановен от ВКС по трудов спор/ като предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторите всъщност поддържат оплакване за нарушаване на чл. 130 ГПК /отм./, т.е. за допуснато съществено нарушение на едно съдопроизводствено правило – основание за касиране на всяко неправилно въззивно решение по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Недопустимо е обаче да се поддържа, че въпросното решение обективирало „практика на ВКС по приложението на чл. 130 ГПК”, в противоречие с която било постановено атакуваното понастоящем решение на САС, след като от самото съдържание на Р. № 238/6.ІІІ.2006 г. по гр.д. № 2021/03 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС е видно, че се касае до хипотеза, когато изрично предвиденото с чл. 259, ал. 1, изр. 2-ро КТ изискване за договаряне плащането на възнаграждение за заместването „изключва възможността съдът при условията на чл. 130 ГПК-отм., да определя неговия размер”.
В заключение ще следва да се отбележи следното: 1/ Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по съществото на съответния конкретен правен спор; 2/ Релевираната от касаторите предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице само, ако такъв въпрос би се оказал решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, респ. на ВС /до 1996г./, а също и с практиката на отделите състави на ВКС, но вече при действието на новия ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г. 3/ Релевираната от касаторите предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, би била налице само в случай, при който произнасянето по конкретния съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/ се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго /арг. чл. 124, ал. 1 ЗСВ/.
С оглед изложеното в случая не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от О. и М. Б. П. от София въззивно решение на САС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-ти с-в, от 24.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 401/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 708 по описа за 2008 г.