О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№138
гр. София, 12.02..2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1173 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Т. Б. М. от гр. К., чрез пълномощника й адвокат С. М. , обжалва в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 25.06.2009 год. по гр. д. № 236/2009 год. на К. окръжен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторката е осъдена да заплати на Т. С. М. стойността на извършените от последната в делбения имот подобрения, както следва: за преустройството на гаража в стая за живеене със санитарен възел – 1 650 лв., изолация на външни стени на етажа на къщата със стереопор и драскана мазилка – 1 650 лв., направа на два броя тераси – 300 лв., подмяна на дървена дограма с нова ПВЦ дограма – 765.50 лв. и направа на сачак на покрива – 140 лв. Поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да бъде отменено и вместо това тези искове бъдат отхвърлени.
В писмен отговор Т. С. М., чрез пълномощника й адвокат Ем. Й. , оспорва касационната жалба по изложените в него съображения, като поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на осонванията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК и прилага цитираната съдебна практика. Счита, че в противоречие с нея въззивният съд се е произнесъл по въпроса за легитимацията на приобретател на имота по иск за подобрения, извършени в него преди прехвърлянето му, тъй като в представените решения е прието, че задължението за обезщетяване на тези подобрения е възникнало в лицето на бившия собственик, поради което и тя, като приобретател на имота след извършване на подобренията – с нот. акт № 16 от 12.12.2007 год., не следва да дължи обезщетение за тях.
Касаторката формулира и процесуалноправен въпрос – липсата на произнасяне от въззивния съд по поддържания от нея довод за липса на пасивна легитимация по предявения срещу нея иск за заплащане на обезщетение за подобрения, направени в имота преди придобиването му от нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, действуваща чрез упълномощения адвокат, поради което е и процесуално допустима. Поддържаните оплаквания от другата страна относно нередовността й по чл. 284, ал. 1, т. 5 и по чл. 284, ал. 2 ГПК са неоснователни.
С оглед представената съдебна практика по конкретни спорове – решение № 2* от 29.12.95 год. по гр. д. № 2926/94 год. на ІV г. о. на ВС, решение № 21 от 22.01.98 год. по гр. д. № 446/97 год. на петчленен състав на ВКС и решение № 50 от 12.06.2002 год. по гр. д. № 7/2001 год. на Бургаския апелативен съд, в противоречие с която според касаторката въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по поставения материалноправен въпрос за легитимацията на приобретателя на имот за обезщетяване на извършени в него преди прехвърлянето подобрения, поддържаното основание за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира като такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същото е налице, поради следните съображения:
В обжалваното въззивно решение решаващият съд е приел, че твърдените подобрения в делбения имот са увеличили неговата стойност, направени са от ответницата, която живее в него, като е обосновал тези изводи със събраните свидетелски показания и две фактури за закупуване на строителни материали и ПВЦ дограма от м. март 2008 год. Поради това и заключил, че ищцата, съсобственик в имота, следва да заплати обезщетение за подобренията в размер на половината от определените в заключението на експертизата стойности. Въззивният съд не е изложил мотиви за момента на извършване на подобренията, с оглед поддържаните от ищцата, сега касатор, доводи, че същите са извършени преди придобиването от нея на идеалната част от имота и уточненията на ответницата в тази насока с допълнителна молба във въззивното производство. Приел е, че същите представляват подобрения, тъй като увеличават стойността на имота и са извършени от ответницата, поради което и касаторката следва да й заплати обезщетение за тях съобразно своята идеална част в съсобствеността. Следователно, поставеният от касаторката в изложението й материалноправен въпрос за легитимацията й по този иск срещу нея с оглед данните по делото за момента на придобиването на идеална част от имота е обусловил правните изводи на въззивния съд, който, необсъждайки възраженията в тази насока, имплицитно ги е приел за неоснователни, приемайки, че същата дължи обезщетение в размер на дела й от стойността на тези подобрения. Този въпрос е решен в обратен смисъл в представените съдебни решения на ВС и ВКС, както и в решението на БАС, а именно – приобретателят на недвижим имот не е пасивно легитимиран по иска за подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му, тъй като задължението за обезщетяване на подобрителя е възникнало в лицето на бившите собственици на имота, които следва да отговарят за заплащане на стойността на подобренията. Поради това е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.06.2009 год. по гр. д. № 236/2009 год. на К. окръжен съд в обжалваната от Т. Б. М., чрез адвокат С. М. , част, с която е осъдена да заплати стойността на извършени в делбения имот подобрения.
УКАЗВА на касаторката Т. Б. М. да внесе държавна такса в размер на 90.11 лв. в едноседмичен срок от съобщението за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на П. на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: