О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1381
гр.София, 23.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1254 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Д. срещу решение № III-31 от 26.02.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 432 от 2007 г., с която е оставено в сила решение № 103 от 26.05.2005 г. по гр.д. № 554 от 2004 г. на Н. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от касатора срещу С. А. Т. и Й. И. Т. в хода на делото и заменен от наследниците си С. А. Т., И. Й. Т., К. Й. Т., Г. Й. Т., Д. Й. П. и А. Й. Т. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че Ц. Д. Д. е собственик на 1/2 ид.ч. от следния имот: пристройка към съществуваща жилищна сграда със складов етаж от 47 кв.м., първи жилищен етаж на площ от 63,30 кв.м., представляващ самостоятелен апартамент и склад на площ 30,10 кв.м., втори жилищен етаж на площ от 75,80 кв.м., представляващ самостоятелен апартамент и магазин за промишлени стоки на площ от 27,88 кв.м. и подпокривно пространство, представляващо апартамент с площ от 63 кв.м., изградени в УПИ XV-128 в кв.14 по плана на с. Св. В.
Касаторът твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката отменителното решение на ВКС по същото дело № 508 от 31.05.2007 г. по гр.д. № 492 от 2006 г. по следния въпрос: представлява ли новата пристройка комплекс от отделни обекти.
Ответниците по жалбата С. А. Т., И. Й. Т., К. Й. Т., Г. Й. Т., Д. Й. П. и А. Й. Т. иск не вземат становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът и ответниците са съсобственици на УПИ XV-128 в кв.14 по плана на с. Св. В. при равни квоти, а ответниците са изключителни собственици на изградената в този парцел ****реди възникване на съсобствеността жилищна сграда. По отношение на изградената от ответниците след възникване на съсобствеността върху дворното място пристройка към съществуващата сграда, съдът е приел, че тя не предствалява самостоятелен обект на собственост /тъй като е функционално свързана с основната сграда с общо стълбище и не би могла да съществува самостоятелно,/ поради което 1/2 ид.ч. от пристройка не е придобита по приращение от ищеца, а е приращение към основната сграда, която е изключителна собственост на ответниците.
С оглед на така постановеното решение посоченият от касатора въпрос /представлява ли новата пристройка комплекс от отделни обекти/ е съществен за делото. Този въпрос обаче не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а фактически- тъй като касае преценка на събраните по делото доказателства относно вида и характера на новоизградената сграда /пристройка/ и правилността на възприемането на тези доказателства от страна на въззивния съд.
Касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос- въпрос, касаещ приложението и тълкуването на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма. А с оглед равнопоставеността на страните в процеса ВКС не може сам да въвежда и разглежда въпроси, които не са посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните въпроси за наличието на основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: дали е налице противоречие в практиката на ВКС и на останалите съдилища и дали разрешаването от ВКС на съществените за делото правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че по настоящото дело касаторът не е обосновал наличието на нито едно от горепосочените три основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване: не е посочил задължителна практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи, не е посочил решения на ВКС или на други съдилища, в които да е дадено различно разрешение на съществения за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, не е обосновал защо произнасянето на ВКС по същественият за настоящото делото материалноправен или процесуалноправен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Отменителното решение на ВКС № 508 от 31.05.2007 г. по гр.д. № 492 от 2006 г. не би могло да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради следното: Под практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК се има предвид задължителната практика на ВКС и на ВС- Тълкувателни решения на ОСГК или на ОСТК на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 от Закона за съдебната власт /отм./ и решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Решението по гр.д. № 508 от 31.05.2007 г. по гр.д. № 492 от 2006 г. на ВКС не представлява такава задължителна практика на ВКС, поради което не би могло да е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Това решение не е основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради следното: Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е насочена към преодоляване на противоречивата практика на съдилищата, поради което приложното поле на тази разпоредба обхваща случаите на противоречиво решаван материалноправен или процесуалноправен въпрос в обжалваното решение и в други решения, които представляват практика на съдилищата. Такава практика са всички решения на съдилищата /независимо от това от кой съд са постановени/, с които е разрешен със сила на пресъдено нещо възникнал между страните по делото гражданскоправен спор- тоест всички влезли в сила съдебни решения. Тъй като с него не се разрешава съществуващия между страните гражданскоправен спор, а делото се връща за ново разглеждане от въззивен съд, решението на ВКС по гр.д. № 492 от 2006 г. не представлява съдебна практика, която би могла да се уеднаквява по реда на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ц. Д. Д. срещу решение № III-31 от 26.02.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 432 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.