О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1381
София, 21.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 839/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Д. чрез адв. Д. П. и Цв. П. срещу решение №942/ 03.12.2010 год., постановено по гр.д. № 680/2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 1554/2009 год. на Софийски районен съд , ГС, VІІ бр. състав, с което касатора Н. Й. Д. от [населено място] е поставен под ограничено запрещение .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон , съдопроизводствените правила и необоснованост .Иска се отмяна на обжалваното решение като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касация А. Н. Д., И. Н. Д. и З. Г. Д. , както и Прокуратурата на РБ не вземат становище относно наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното към касационната жалба изложение липсва формулиран правен въпрос. Изложението съдържа доводи, касаещи извършената от въззивният съд преценка на събраните по делото доказателства, което на практика съставлява оплакване за допуснати процесуални нарушения. Посочено е ,че при постановяване на своето решение въззивният съд не е съобразил обстоятелството ,че за поставяне на едно лице под запрещение законът изисква наличие както на психично заболяване , което съставлява медицински критерий и така и неспособност на лицето да се грижи за своите интереси –юридически критерий. В подкрепа на тази аргументи касаторът се е позовал на представените с изложението Р № 383/01.12.2005 год. на ВТ АС по в. гр.д. № 473/2005 год., Р № 389/13.05.2004 год. на ВКС, по гр.д. № 6568/2003 год. на ІІ г.о. и решение от 07.06.2006 год. на ВКС по гр.д. № 11342/2005 год. ІІ го.
Доколкото , визираните от касатора критерий очертават хипотезата на чл. 5 ЗЛС, която регламентира предпоставките за поставяне под запрещение, наведените от него доводи представляват оплаквания за нарушение на материалния закон. Отделно от това тези оплаквания са неоснователни, доколкото както с решението на първата инстанция, така и с потвърдителното решение на въззивния съд са обсъдени и двата критерия за поставяне на лицето под запрещение като е отчетено обстоятелството, че същото е в състояние да се грижи за своите интереси , но в ограничен обем, докато за цялостна защита и грижа за тези интереси в това число и във връзка с неговото лечение, се нуждае от помощта на своите близки.Именно с оглед на тази констатация лицето е поставено под ограничено запрещение.
Оплакванията за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да се обсъждат в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Независимо от това касаторът не е посочил и обосновал допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК , макар, че са представени копия от посочените съдебни актове.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №942/ 03.12.2010 год., постановено по гр.д. № 680/2008 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: