3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1382
гр. София, 04.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5722 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. С. против решение № 3103/25.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 13318/2012 г. от ІІ”г” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по положителни установителни обективно съединени искове от [фирма] против К. С. С.. Ищецът по делото се е снабдил със заповед за изпълнение против ответника, като последния е възразил против така издадената заповед за изпълнение, което е обосновало правния интерес и допустимостта на предявения установителен иск от ищеца по делото. Съдът е приел, че между ищеца и ответника няма сключен индивидуален договор, но тъй като с протокол от Общото събрание на етажните собственици от 06.09.2002 г. е взето решение да се сключи договор с [фирма] за извършване на индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия и на топла вода за етажната собственост, в която се намира и жилището на ответника по делото. Такъв договор е сключен през 2002 г. и въз основа на него е отчитано потреблението на топлинната енергия и на топлата вода за жилището на ответника, въз основа на което отчитане са издадени и фактурите за дължимите суми от ответника. Безспорно е между страните, че са периода от м.03.1998 г. до м.04.2008 г., ответникът не е заплащал суми за топлинна енергия и топла вода към [фирма].
Съдът е приел, че новия ред за сключване на индивидуални договори за продажба на топлинна енергия, въведен с влизане в сила на ЗЕ/в сила от 05.03.2004 г./ няма обратно действие, като за заварените случаи, какъвто е настоящия, не се изисква сключване на индивидуален договор. Въз основа на горното, съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за липса на облигационно правоотношение, въз основа на което да дължи исковите суми. Възражението за неточност в изчислението на сумите по съставените от ищеца фактури за дължимите суми за ползувана топлинна енергия съдът също е приел за неоснователно, като е установил дължимостта не по издадените едностранно от ищеца фактури, а въз основа на заключението на вещо лице по допусната и приета като доказателство съдебна експертиза. Съдът не е намерил противоречие на български правни норми с Европейска директива 2006/23 ЕО и тълкуването на правни норми във вр. с чл.13 от същата, поради което и това възражение на ответника е било счетено за неоснователно. Съдът е приложил кратката тригодишна давност по отношение на вземането за главницата, като на това основание е приел, че искът е неоснователен за част от вземането, погасено по давност на горното основание.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешавани от съдилищата. Сочените правни въпроси са относно нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от Закона за закрила на потребителите, начисляване на мораторни лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения, липса на утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия за формиране на сметките и системно нарушаване на действащи такива, противоречие на обжалваното решение с решение на СРС , според което приложимите български правни норми следва да се тълкуват в съответствие с Европейска директива 2006/23 ЕО, различните подходи при прилагането на погасителната давност. Във връзка с твърдението за противоречиво разрешаване от съдилищата на посочените правни въпроси се сочат две решения на Районен съд – София, за които обаче липсват данни по делото да са влезли в законна сила. Съгласно тълкуването, дадено с ТР№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, противоречиво разрешаване по конкретен правен въпрос, като касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице тогава, когато той е разрешен със сила на пресъдено нещо, от друг съд, т.е. когато по друг казус, е налице разрешаване на правен спор с влязло в сила решение и произнасянето по този правен въпрос е формирана сила на пресъдено нещо. В настоящия случай липсват данни девет цитирани от касатора съдебни решения на районен съд да са влезли в сила, поради което не е и налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3103/25.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 13318/2012 г. от ІІ”г” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.