О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1382
София, 13.11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. П. от гр. В., чрез повереника си адв. Е от АК В. , против решение № 494 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 17.07.2008 г., постановено по гр.д. № 1873/2002 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Д. П. и Я. К. П. , б. ж. на гр. В., починал в хода на производството пред първоинстанционния съд и заместен от съпругата си ищцата В, против Д. Н. М. от гр. В. и Г. М. М. от гр. А., Г. , субективно съединени искове по чл. 27, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗЗД, за унищожаване като сключен при измама на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 60, находящ се в гр. В., ж.к. “Владислав Варненчик”, бл. 22, вх. 8, ет. 2, обективиран в нот. акт № 1* т. І, дело № 895/1999 г. на Н. Р. Т. , с район на действие Варненски районен съд, между В. Д. П. и Я. К. П. като продавачи и Д. Н. М. като купувач.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без този въпрос да бъде конкретизиран. В подкрепа на твърденията си, касаторката посочва и представя решение № 532 от 29.08.2003 г. по гр.д. № 1142/2002 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 23 от 08.02.1999 г. по гр.д. № 511/1998 г. на ІІ ГО на ВКС.
Ответницата по касационната жалба, Д. Н. М. , чрез повереника си адв. М от АК – В. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. М. М., чрез пълномощника си адв. В от АК В. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени две решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Жалбоподателката не е извела материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, за който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. решаван противоречиво от съдилищата.
В случая се претендира унищожаването на договор за продажба на недвижим имот, поради измама от страна на купувача, състояща се в обещание за престиране на цената на имота във вид на ежемесечни периодични плащания в размер на 100 лв. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в светлината на заявеното от жалбоподателката основание за унищожаемост на сделката и неговият извод е, че жалбоподателката не е доказала наличието на това основание. Според съда ищцата не е доказала наличието на договорка между страните за заплащането на цената на имота във вид на ежемесечни равни вноски по 100 лв., дължими до края на живота на продавачите. Видно от мотивите на решението, въззивният съд е приел за недоказано и твърдението за превеждане на такива суми в продължение на три месеца след сключване на сделката, а също така и за недоказано твърдението, че с договора за покупко-продажба се замества желаният от ищците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С други думи, въззивният съд е приел, че в производството по настоящото дело не е доказано наличието на измама от страна на купувачите. Изводът на съда е в обратна насока, а именно, че в нотариалния акт е обективирана действителната воля на продавачите за осъществяването на прехвърлителната сделка, а евентуалната негова неправилност, е основание за касиране на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените от касаторката съдебни решения от практиката на ВКС, са неотносими към настоящия случай. Това е така, тъй като решение № 532 от 29.08.2003 г. по гр.д. № 1142/2002 г. на ВКС, касае наличието на измама от страна на приобретател по договор за дарение, касаещо неизпълнение на поето от него задължение, оформено в изричен документ – декларация. В решение № 23 от 08.02.1999 г. по гр.д. № 511/1998 г. на ВКС се сочи, че грешката в мотивите за сключване на един договор е основание за неговото разваляне, когато е резултат на умишлено въвеждане в заблуждение/като сключен при измама/, обстоятелство, което следва да бъде доказано, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Д деловодните разноски за настоящото производство в размер на 2 000 лв. адв. хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 494 от 22.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 18386/01.06.2009 г. на В. Д. П. от гр. В., чрез повереника си адв. Е от АК- В.
ОСЪЖДА В. Д. П. от гр. В. да заплати на Д. Н. М. от гр. В. деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 2 000/две хиляди/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: