1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1383
С., 21.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 599 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на отбраната, [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. М. А., против въззивно решение от 09.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1607/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В състав, с което като е потвърдено решението от 17.10.2008 г. на Софийски районен съд, 41 с-в, постановено по гр.д. № 12181/2007 г., са отхвърлени предявените от Министерство на отбраната/МО/ срещу Д. Йакимов П. от [населено място], иск за заплащане на сумата 5 337,16 лв., представляваща стойността на констатирани липси по акт за начет изх. № 27/10.09.2001 г., за периода 01.07.1998 г. – 08.11.1999 г. и на лихвите върху тази сума, считано от 01.10.1999 г. до окончателното й изплащане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът МО поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск като неоснователен, СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са относно качеството на материалноотговорното лице, както и наличието на нормативните изисквания досежно ангажиране отговорността по актовете за начет. В подкрепа на твърденията си касаторът не представя съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Д. Й. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Н. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли иска за присъждане на сумата от 5 337,16 лв., представляваща стойността на констатирани липси по акт за начет изх. № 27/10.09.2001 г./левовата равностойност на липсващ бензин А86 от 6 206 литра/, за периода 01.07.1998 г. – 08.11.1999 г., и законната лихва върху главницата, въззивният съд е приел, че доказателствената сила на акта за начет е оборена. В тази връзка е приел, че констатациите в акта за начет не са надлежно документирани, а оттук и актът за начет не се ползва с презумпцията на чл. 21, ал. 2 от ЗДФК/отм./. Същият не е издаден от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 12, ал. 8 ЗДФК, по силата на която финансовият контрол по ал. 1 в МО се упражнява от органите за държавен финансов контрол към Министерство на финансите, а не както е в случая от комисия, извършила ликвидационен одит на склад „Горивно-смазочни материали” при Военна поликлиника [населено място]. Освен това липсват каквито и да били доказателства удостоверяващи, че ответникът в качеството си на длъжностно лице по см. на чл. 24 ЗДФК/отм./ е получавал, съхранявал, раздавал и отчитал различните видове бензин, горива и смазочни масла, както и липсват първични счетоводни документи, от които да се установява, че му е било заприходено гориво и в какво количество, а отговорност за отчетника би могла да се реализира само тогава, когато реално му е предоставена възможността да упражнява контрол върху поверените му материали. В случая е установено, че липсите на гориво не се дължат на кражба или на друго противоправно действие на ответника, а на корозия по цистерната или тръбопроводите/в тази връзка заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза/. Т.е. съдът е приел, че в случая не са установени действия на ответника, които да представляват нарушение на съответните нормативни актове, както и противоправно причинени вреди, пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, поради което не са налице предпоставките на чл. 21, ал. 1 и чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗДФК/отм./ за ангажиране имуществената му отговорност.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора материалноправни въпроси относно качеството на материалноотговорното лице, както и наличието на нормативните изисквания досежно ангажиране отговорността по актовете за начет, не са такива по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят обосноваността на изводите на въззивния съд за достоверността на фактическите констатации на акта за начет и кои са длъжностните лица, които могат да бъдат привлечени към имуществена отговорност с акта за начет. Въпросът за доказателствената тежест в процеса е обусловил изхода на спора, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната, съдържаща се в разрешенията, дадени в Постановление № 7 от 17.06.1981 г. на П. за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси относно разглеждане на актове за начет в наказателния и в гражданския процес. А именно, в случая с оглед на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че фактическите констатации по акта за начет са опровергани, като ответникът, чиято е доказателствената тежест, е оборил презумптивната му доказателствена сила. Поставените от касатора въпроси не са обусловили изхода на спора и решаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 540 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1607/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В състав, по касационна жалба с вх. № 15591 от 23.02.2011 г. на Министерство на отбраната, [населено място].
ОСЪЖДА Министерство на отбраната, [населено място] да заплати на Д. Й. П. от [населено място] деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 540 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: