4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1383
гр. София, 04.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5786 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Ц. и О. Д. Ц. против решение № 581/22.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 3919/2012 г. от Апелативен съд – София, 8-ми състав.
Ответникът по касационната жалба, М. на в. р., оспорва жалбата с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 КТ.
Съдът е приел, че исковете са основателни. За да достигне до този извод за основателност на предявените искове, съдът приел, че с доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада, доколкото съдът не е указал на страните фактите и обстоятелствата, за които носят тежестта от доказването. В тази връзка, въззивният съд е изготвил нов доклад, в който е указал на ищеца да представи доказателства във връзка с твърдението си за наличие на трудово правоотношение с ответника В. Ц., включващо в себе си и възлагане на функции като материално отговорно лице. В изпълнение на така дадените указания и процесуална възможност да сочи доказателства, за които съдът му е указал, въззиваемия, ищец в процеса, е представил Инструкция за бюджетния процес и отчетността в дипломатическите и консулските представителства на Република България, действувала към момента на исковия период, за който се твърди, че са направени плащанията без основание. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че като временно управляващ консулството на Република България в Е. и заемащ единствената щатна длъжност в това консулство, ответникът е бил материално отговорно лице и единствено той е разполагал възможността да съхранява, разходва и отчита пари и материални ценности. Този извод на съда се е подкрепял и от безспорните доказателства, установяващи, че същия ответник В. Ц. е изготвял и отчетите на консулството за приходите и разходите. Въз основа на горните констатации, съдът е приел, че ответника О. Д. Ц. е получила без основание сумите, присъдени с решението на апелативния съд. Доколкото на същата ответница и е отказвано сключването на трудов договор или възникването на служебно правоотношение с ищеца М. на в. р., то съдът е приел, че същата е знаела, че получава без основание сумите, поради което е приел иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД против този ответник за основателен. Против ответника В. Ц., съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по специалния деликтен състав на чл.207 КТ, тъй като вината, противоправността и причинната връзка се предполагат, а е установена трудовата функция на ответника, свързана с трудовоправното му задължение да събира, съхранява, разходва и отчита пори и материални ценности, както и вредата за работодателя.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения процесуалноправен въпрос е относно процесуалната възможност съдът във въззивната инстанция да приеме доказателства, които не са нови или новооткрити и да мотивира решението си въз основа на тях. Съдът не се е произнесъл по този процесуален въпрос, доколкото не е приел нови или новооткрити доказателства, представени с въззивната жалба от въззивника, а е дал възможност на въззивника да представи доказателства, приемайки изготвения доклад от първоинстанционния съд за непълен и неточен, като е изготвил нов доклад по делото и дал нови указания на страната. Така поставения правен въпрос е неотносим към спора и към процесуалните действия на съда във въззивното разглеждане на делото, доколкото съдът не е приел доказателства, представени с въззивната жалба от въззивника, а приемането на същите доказателства е в резултат на изричните указания в тази насока на съда, изпълнявайки своите задължения и правомощия да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Матереалноправния въпрос, сочен от касатора, също е неотносим по спора, доколкото въззивния съд не е формирал правни изводи въз основа на прието от него, че ответника не е бил запознат с длъжностната си характеристика. Съдът е приел, че същия бил запознат с нея, оттам и е направил изводи за качеството на ответника на лице, което събира, съхранява, разходва и отчита пори и материални ценности. Липсата на произнасяне по така поставения правен въпрос води и до неотносимост на същия. От друга страна, проверката на фактическите изводи на съда относно обстоятелството дали е запозната страната с длъжностната характеристика не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 ГПК. Необосноваността не е сред основанията, посочени в чл.280, ал.1 ГПК, а подлежи на проверка в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, след като са налице основанията по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 581/22.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 3919/2012 г. от Апелативен съд – София, 8-ми състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.