О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1384
София, 21.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №827 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 02.03.2011г., постановено по в.гр.д.№103/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.12.2010г. по гр.д.№1037/2010г. на Велинградски районен съд за уважаване на предявените от К. К. Г. от [населено място], иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. К. Г. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, с цена на иска над 5000лв., от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от К. К. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.12 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС, приемайки, че възражението за погасителна давност е преклудирано, защото не било направено с отговора на исковата молба. Тълкувателното решение в посочената част на намира приложение при действието на новия Граждански процесуален кодекс, предвид установените преклузии в чл.133 от ГПК. Възражението за погасителна давност не е релевирано в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, поради което същото е преклудирано съгласно чл. 133 ГПК и е недопустимо да бъде релевирано с въззивната жалба.
Касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи съдебна практика по приложението на чл.107, ал.2 от ГПК /отм./. Не е налице твърдяното противоречие, тъй като при производството по делото е проведено при действието на новия Граждански процесуален кодекс. Съгласно чл.133, ал.2 от ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. За да възникне това задължение, е необходимо съдът да бъде уведомен за възникналата пречка за разглеждане на делото, като с оглед нейния характер следва да бъдат представени и съответните доказателства. В настоящия случай това не е направено – молбата за отлагане на делото поради заболяване на законния представител на страната при определен домашен амбулаторен режим, не е придружена от изискуемото се съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието /заповед №РД09-465от 27.07.2010г./, в която е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред съда. Поради това неоснователно се поддържа наличие на противоречие с представеното решение, което е постановено при действието на отменения ГПК при липса на изискване за медицинско удостоверяване, каквото е установено с посочената наредба.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.03.2011г., постановено по в.гр.д.№103/2011г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: