ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1385
София, 03. декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4749 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 50/24.02.2015 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 57/2015, с което е потвърдено решение № 129/03.12.2014 на Каварненския районен съд по гр.д. № 480/2014, с което са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Н. М. И., представляван от адв. Г. Т. от АК – В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правната възможност отношенията между кооперацията и нейния председател да бъдат уредени като трудови, когато в устава не е предвидена тази възможност, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата К. „Г.”, [населено място], чрез председателя В. П. В., представляван от адв. Е. Г. Е., я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, а по повдигнатите от касатора въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, каквато прилага към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, поради което поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника от 19.03.2007 г. по безсрочен трудов договор като „Технолог”, като с решение от 26.04.2014 г. на Общото събрание на К. „Г.”, [населено място] е избран за „Председател” и с допълнително споразумение на основание чл. 107 КТ, вр. с чл. 83 КТ е преминал на длъжността „Председател”. Със заповед № РД-02-19/04.06.2014 на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото му правоотношение поради подаване на оставка на 26.04.2014 г., приета с решение на Общото събрание на кооперацията. Съдът е приел, че правоотношенията между председателя и кооперацията не са трудови и законосъобразността на прекратяването се преценява по реда на чл. 58 – 61 ЗК, а не като трудов спор по 357 КТ, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковете като неоснователни.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че е допустимо отношенията между председателя, възникнали от избор и кооперацията да бъдат уредени като трудови, но само ако това е предвидено в самия Устав на кооперацията. Съгласно чл. 83, ал. 1 КТ длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение не може да се провежда спрямо всяка длъжност, тъй като с оглед спецификата на основанието няма възможност то да се осъществи без изрична уредба. В Закона за кооперациите липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между председателя и кооперацията, липсва такава и в акт на Министерски съвет, поради което такава възможност би съществувала, само ако е изрично предвидена в устава. Препращащата разпоредба на § 2 ДР на КТ, съгласно която правилата на КТ се прилагат за член-кооператорите в производствени кооперации, доколкото в закон или устав не е предвидено друго не касае председателя. В този смисъл е решение № 268/15.10.2013 на ВКС, IV ГО по гр. д. № 1301/2012.
На ответника по касация К. „Г.”, [населено място] следва да бъде присъдена сумата 300 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/24.02.2015 на
Добричкия окръжен съд по гр. д. № 57/2015 г.
ОСЪЖДА Н. М. И. от [населено място] да заплати на К. „Г.”, [населено място] сумата 300,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.