О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1385
София, 22.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №870 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от СОУ”В. Л.”, [населено място], срещу решение от 08.03.2011г., постановено по в.гр.д.№35/2011г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.01.2011г. по гр.д.№393/2010г. на Дуловски районен съд за уважаване на предявените от Джевает М. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. М. Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Д. М. Б. срещу СОУ”В. Л.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, , ал.1, т.6 от КТ, тъй като служителят не е отговарял на изискването за образование за заемане на длъжността още при сключване на трудовия договор за тази длъжност.
Касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи като противоречива практика постановените по делото първоинстанционно и въззивно решение. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила – т.3 ат ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице противоречие между въззивното решение и представеното решение №1099 от 02.10.2008г. по гр.д.№1781/2005г. на ВКС, ІVг.о., тъй като и с двете решения е прието непротиворечиво, че ако при сключване на трудовия договор работодателят не спази съответните изисквания за образование или професионална квалификация за заемане на длъжносттта, сключеният трудов договор е недействителен по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ и разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ не намира приложение.
Поставен е и въпрос: „може ли при един и същ работодател уволненият работник да бъда възстановен на заеманата от него длъжност „касиер-счетоводство”, заемана към 01.04.2010г., при условие, че преди това е възстановен на длъжността „касиер-домакин”, заемана към 03.02.2010г. и заета реално на 21.12.2010г., при положение, че и двете длъжности се заемат по основен трудов договор”. Така поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като съдържащите се в него фактически твърдения не са подкрепени с доказателства по делото, а напротив – във въззивното производство са събрани доказателства за новонастъпило обстоятелство – че правоотношението по другата длъжност е прекратено.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 180лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.03.2011г., постановено по в.гр.д.№35/2011г. на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА СОУ”В. Л.”, [населено място], да заплати на Д. М. Б. от [населено място], сумата 180лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: