О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 986 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
П. Г. В. чрез своя процесуален представител адвокат А е обжалвала решението на Варненския окръжен съд от 10.04.2009г по гр.д. № 1291/2009г с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 08.04.2008г по гр.д. № 8072/2007г. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил искът,предявен от П. Г. В. срещу В. Г. В. за разваляне на договор за издръжка и гледане,оформен с нот.акт № 58/2001г на нотариус Н. С. ,с който Й. А. В. прехвърлила на В. Г. В. 2 / 6 ид.части от ап. № 17 на бл.144 вх.4 ет.6, ІІ ри микрорайон ж.к.”М” гр. В. срещу насрещното задължение за гледане и издръжка до края на дните на прехвърлителката лично или чрез трето лице на правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
В изложението към касационната жалба се твърди,че материално правния въпрос- точното и пълно изпълнение по един алеаторен договор за гледане и издръжка-бил решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата в страната. За това били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1 и 2 ГПК. Съдържат се твърдения и за наличието на основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените съображения за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането е неоснователно.
По делото е било установено,че наследодателката и на двете страни Й. А. В. прехвърлила своите идеални части на собственост върху апартамент № 7,находящ се в бл.144 вх.4 ет.6 ж.к.”М” гр. В. на едната си дъщеря В. Г. В. срещу насрещното задължение за „ грижите и издръжката ,които приобретателката е предоставил лично или чрез трето лице до този момент,както и срещу задължението й да поеме гледането и издръжката на майка си.. за бъдеще до края на дните й лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот,какъвто е водила до сега… Искът за разваляне на сключения договор е предявен от другата дъщеря П. Г. В. с твърдението,че сестра й не изпълнила задълженията си и „не само не полагала необходимите грижи за нея / за майка им / но е възпрепятствала всячески контакта на другите хора,включително и ищцата до майка й”.
Твърденията в исковата молба не са били доказани. Било е изяснено,че нито едната дъщеря,нито другата дъщеря лично са гледали майка си и че са полагали грижи за нея. Разликата е била в това,че е бил изпълнен ангажиментът,поет със сключения договор, необходимите грижи и издръжка за живот,”който е водила до сега” да се изпълняват от трето лице-съпругът на В. Г. И. Д. Великов. Разпитаните по делото свидетели са били единодушни,че той се е грижил за майката на съпругата си, като той е чистел, готвел, давал лекарства, водил я е на лекари,викал е лекари в къщи и пр. Нито един свидетел не е казал,че майката на страните не е била доволна от неговите грижи.
При така събраните доказателства в това число и писмените за заболяванията на прехвърлителката Й. А. В. , решаващият съд не е можел да направи други крайни изводи от тези които е направил-че договорните задължения са били изпълнени и че няма законно основание за разваляне на сключения договор.
Така разрешените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата или на ВС или ВКС.
Посочените решения- Р № 1* от 22.10.2008г по гр.д. № 1627/2007г на ВКС 5 Г. О. Р № 1* от 28.10.2008г по гр.д. № 135/98г ВС 2 Г. О., О № 244/19.03.2009г по гр.д. № 93/2009г ВКС 4 Г. О и Р от 30.04.2008г по гр.д. № 106/2008г на АС гр. В. разглеждат аналогични случаи,но те не са същите като настоящето дело. Същественият материално правен въпрос-изпълнявани ли са ежедневно грижите за гледане и издръжка на Й. А. В. до нейната смърт от дъщеря й В. Г. В. ,е разрешен съобразно всички събрани по делото доказателства-изпълнявани са и лично и чрез трето лице-най-вече,нейният съпруг И. Разрешенията по цитираните решения са били по други дела с друга конкретно изяснена фактическа обстановка.
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 10.04.2009г по гр.д. № 1291/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: