О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1387
гр.София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1258/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 707 от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 873/ 2011 г. С посоченото решение, след като е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 13588/ 2009 г., е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 531,73 лв – неизплатена стойност за потребена електрическа енергия за период 28.02.2009 г. – 31.03.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на правният въпрос допустимо ли е кредитор на парично притезание да бъде признат за такъв, без да се е снабдил със заповед за изпълнение, когато този кредитор е търговец, предоставящ услуга при общи условия и снабдяването с такава заповед е предвидено в тях. Според него въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата. Според него не е ясно какво точно ищецът поддържа като основание за допускане на обжалването. Поддържа, че въззивното решение съответства на установената практика и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са обвързани от договор за снабдяване с електрическа енергия, като доставчикът е търговец, предоставящ услугата при Общи условия. В договора обаче е специално уговорено, че при превод на суми от клиента на доставчика, ако те не са достатъчни за погасяване на всички задължения, първо се погасяват лихвите, като се започва от най-старото задължение. Поради това независимо какво длъжникът е заявил и е смятал, че плаща, всъщност са се погасили старите му задължения за лихви, а главниците остават дължими и предявения иск за установяване на обратното е неоснователен. Игнорирани са доводите на ищеца, че ответникът е имал възможност, съгласно установените от самия него общи условия, да се снабди със заповед за изпълнение и като не е сторил това, не може да бъде признат за кредитор с парично притезание.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора правен въпрос обуславя въззивното решение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК би била налице тогава, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни и неясни закони или за да бъде тя осъвременена. Нито една от тези предпоставки не е налице. По повдигнатия въпрос законодателството не съдържа неясноти. Кредиторът има право, но не е длъжен да търси защита на материалните си права по реда на ГПК. Това, че същият не се е възползвал от възможността да се снабди със заповед за изпълнение за изискуемо парично притезание, няма значение за съществуването на материалното право. Освен че законът е ясен, по въпроса има установена практика, която не е противоречива и въззивното решение е съобразено с нея. Поради това не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 707 от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 873/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: