ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1387
София, 03. декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4457 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 63/13.03.2015 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 354/2013, с което е потвърдено решение № 671/16.11.2012 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 732/2011, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди от неправилно лечение поради поставянето на погрешна диагноза на основание чл. 45 ЗЗД със законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката П. М. Ц., представлявана от адв. Мз. Д. от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на оспорването на заключението на изслушаната експертиза и по материалноправния въпрос за наличието на причинна връзка между поведението на лекаря, непровел задължителни изследвания, поставил погрешна диагноза и предписал неадекватно лечение, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ТР №1/04.01.2001 на ВКС, ОСГК по т.д. №1/2000; определение № 460/27.03.2012 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1504/2011; решение № 250/21.11.2012 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1504/2011; определение № 803/16.06.2014 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 6457/2013; решение № 264/12.02.2015 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 6457/2013;определение № 1492/08.12.2009 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1411/2009; решение № 508/18.06.2010 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1411/2009; определение № 62/18.01.2011 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1711/2009; решение № 628/19.11.2010 на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1711/2009.
Ответницата по жалбата А. И. К. – В., представлявана от адв. Т. В. от РАК, я оспорва като счита, че няма ясно формулирани въпроси, които обуславят въззивното решение, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като съдът е възприел заключенията на изслушаните две съдебно-медицински експертизи, които установяват, че диагнозата е поставена при спазване на всички нормативни изисквания и добри практики, както и че тя не е погрешна, а уточнението й е възможно да се извърши категорично само след изследване на взетите проби при операцията, тъй като никакви предварителни изследвания не дават еднозначен резултат. В следствие на лечението няма нови страдания, освен тези, които са желан резултат от неговото провеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от заключенията на изслушаните в първоинстанционото и във въззивното производство заключения на вещите лица, от представената медицинска документация и разпита на свидетелите (в т.ч. лекарят, извършил операцията) се установява, че от 2001 г. ищцата е боледувала и лекувана от Базедова болест в две последователни активни фази в средно тежка форма, която може да прогресира в болестта на Х., чието разграничаване е почти невъзможно, както и че двете болести могат да съществуват заедно или да преминават една в друга, могат да се разглеждат също и като две форми на едно и също заболяване. Преди ответницата да насочи ищцата за оперативно лечение на ищцата са проведени всички необходими изследвания, които са показали категорично необходимостта от операция, при извършването на която са отстранени аденом – доброкачествено туморно образувание в щитовидната жлеза, както и по-малки възлести образувания, като едва окончателното хистолигично изследване на взетия при операцията материал е определило диагнозата „С. Х.”, какъвто извод не може да бъде направен категорично от други изследвания. Претендираното деяние на ответницата не е противоправно, но и страданията на ищцата (болки, непрекъснато обилно потене, чувство за безпомощност и др.) след операцията са целения резултат на извършеното своевременно и необходимо оперативно лечение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар процесуалноправният въпрос да обуславя решението по делото, но той е разрешен в съответствие с установената в т. 10 ТР №1/04.01.2001 на ВКС, ОСГК по т.д. №1/2000 съдебна практика, че допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда с оглед необходимостта от съобразяване на опитни правила и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, установената в решение № 542/07.02.2012 на ВКС, ІV ГО по гр. д. № 1083/2010 съдебна практика, че при действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Материалноправният въпрос не обуславя решението, тъй като въззивният съд е приел, че първоначалната диагноза е поставена при спазване на всички нормативни изисквания и добри практики, както и че тя не е погрешна, а уточнението й е възможно да се извърши категорично само след изследване на взетите проби при операцията, която е адекватното лечение, както при първоначалната, така и при уточнената в последствие диагноза.
На ответницата по касацията А. И. К. – В. следва да бъде присъдена сумата 720,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/13.03.2015 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 354/2013.
ОСЪЖДА П. М. Ц. от Р. да заплати на А. И. К. – В. от Р. сумата 720,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.