О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1387
София, 29.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 892/09 г. /по описа на III-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба от П. на Р. Б. , подадена в срока по чл. 283 ГПК от Б. С. – прокурор в Софийската апелативна прокуратура, срещу въззивното решение от 29.12.2008 г. по гр. д. № 1149/07 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решението от 05.04.2007 г. по гр. д. № 389/06 г. на Софийския градски съд, на Б. Т. Б. са присъдени 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2001 г. до окончателното изплащане. Поддържа се наличие на противоречива практика и нееднозначно тълкуване на понятието ”присъждане на обезщетение по справедливост”, и при предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се иска допускане на касационно обжалване по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът Б. Т. Б. счита жалбата за неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да уважи иска за обезщетяване на неимуществени вреди, препърпяни от ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, по което е оправдан поради недоказаност на обвинението с влязла в сила присъда, въззивният съд взел предвид редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства.становено е, че ищецът е изживял силен стрес, притеснения, силен и продължителен психически натиск за дълъг период от време – близо три години, в резултат на преживяното по повод на обвинението имал желание да сложи край на живота си, трудно се адаптирал дори след приключване на делото, което го принудило да замине за чужбина, накърнени били честта и достойнството му. Съобразявайки тези данни, с оглед характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, свързано с периода на разследването, отзвука между неговите познати и роднини, както и общественият критерий за справедливост и съдебната практика, съдът приел, че сумата 3 000 лева е достатъчна да репарира понесените неимуществени вреди.
Въззивното решение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД. Законът изисква пострадалото лице да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер. Справедливото обезщетяване означава съдът да определи точен паричен еквивалент на конкретно претърпените от ищеца характер и обем на неимуществените вреди, така, както те се установяват във всеки отделен случай. В хипотезата, пред която страните са изправени, въззивният съд е определил размера на обезщетението, като е взел предвид всички относими за спорното правоотношение факти и обстоятелства и в този смисъл той е съобразен с практиката по приложението на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Въпросът дали е справедливо обезщетението за неимуществени вреди, претендирани от ищеца, да бъде определено в по-нисък размер от този, който е присъдил въззивният съд, е свързан с правилността на решението и обосновава основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не такова за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение поставеният от касатора въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Разглежданият случай е различен от тези по представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 692 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 2394/07 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 35 от 12.03.2007 г. по гр. д. № 21/07 г. на Великотърновския апелативен съд и решение № 322 от 27.03.2008 г. по гр. д. № 1726/07 г. на ВКС, I-во г. о. С първия съдебен акт искът за неимуществени вреди е уважен в размер на 5 000 лева, като са съобразени краткият период на задържането като мярка за процесуална принуда – от 8 септември до 28 октомври 1997 г., продължителността на наказателната репресия от 08.09.1997 г. до 18.01.1998 г., степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди. С втория исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени като погасени по давност, без да са изложени съображения относно размера им. Третото решение е по иск за неимуществени вреди, уважен за 40 000 лева, при данни за приложена мярка за неотклонение “задържане под стража”, престой на ищеца в следствения арест и в затвора, съжителство с криминално проявени лица, трудната адаптация след това, отразяването на случая в пресата, отношението на околните. Доколкото се разкрива сходство на случаите, то е по основанието на заявените претенции – чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. По отношение на конкретния обем и характер на претърпените вреди, обусловили съответния размер на присъдените обезщетения, няма сходство, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.12.2008 г. по гр. д. № 1149/07 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Б. Т. Б. 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2001 г. до окончателното изплащане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: