О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388
гр.София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1239/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане П. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 984 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 938/ 2011 г. в частта му, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 595/ 2010 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Е. К. Б. на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение. В останалата част (касателно отхвърлянето на иска за разликата до пълния размер от 35 000 лв) въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят твърди в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивният съд, в противоречие с ППВС № 4/ 1968 г. не определил размерът на обезщетението за неимуществените вреди след преценка на всички относими обстоятелства по делото. Според него е налице и противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, тъй като с решението е присъдено обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение и Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС – поради липса на мотиви за наличие на такава връзка. Излага доводи, че е налице противоречива практика на съдилищата, които при сходни случаи определят обезщетения в широк диапазон. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна Е. К. Б. оспорва жалбата, счита, че въззивният съд е постановил решението при пълно съответствие със задължителната практика на ВКС и че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
По делото е установено, че срещу Е. Б. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК през февруари 2000 г., като наказателното производство е продължило до оправдаването й с влязла в сила на 24.02.2005 г. присъда. Спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка”. Неоснователното обвинение е предизвикало у подсъдимата душевни страдания, провокирало е сериозно заболяване (тежка форма на базедова болест, свързана с усложнения на зрението и сърдечната дейност). Прието е, че тези вреди следва да се обезщетят от прокуратурата, която е повдигнала незаконното обвинение, със сумата 10 000 лв.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Въпросът за справедливия размер на обезщетението не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4 от 1968 г. Напротив, съдът е съобразил указанията, дадени в постановлението, като е обсъдил установените по делото конкретни обстоятелства във връзка с обвинението срещу ищцата, негативните й психически изживявания и ефектът върху здравето й. Съобразени са и указанията по тълкуването на закона, дадени с ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е присъдил обезщетение за тази вреди, които е приел че са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение срещу ищцата и е изложил мотиви за това. Твърдението, че обезщетението обхваща и вреди, които не са в такава връзка с обвинението, е довод за порок на съдебния акт по чл.281 т.3 от ГПК. Тези доводи не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК.
Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такава би била налице, ако при идентично обвинение и взети по него мерки, както и при идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото и задържано лице, съдилищата са присъдили съществено различаващи се по размер обезщетения. В приложените от касатора решения на ВКС са определяни по-нисък по размер обезщетения по чл.2 от ЗОДОВ в сравнение с обжалваното решение, но по никое от тях не е установено като пряка последица от незаконното обвинение ищецът да е развил такова сериозно заболяване, каквото е установено в настоящето производство. Поради това различните размери на обезщетенията по приложените влезли в сила решения и в обжалваното не могат да обусловят извод, че практиката на съдилищата по определяне на този размер, е противоречива.
Поради това съдът приема, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 984 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 938/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: