1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388
С., 22.12. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 617 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Снежинка З. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-В., против въззивно решение № 187 от 21.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 543/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 667/25.05.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1954/2009 г. и е развален договор, сключен на 16.02.1987 г. с нотариален акт № 75, т. ІІ, д. № 489/1987 г. на нотариус при Варненския районен съд, с който И. М. Т. и Т. И. Т., и двамата от [населено място], са продали срещу задължение за издръжка и гледане на сина си И. И. М. от [населено място] и бившата си снаха Снежинка З. М., застроен недвижим имот в [населено място], подробно описан, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Със същото решение Снежинка З. М. на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД е осъдена да предаде на И. М. Т. и Т. И. Т. процесния недвижим имот, като искът на касаторката за трансформиране на натуралното задължение за издръжка в парично, е отхвърлен. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 88, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлен искът за трансформиране на натуралното задължение за издръжка в парично, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се разрешават противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изведените правни въпроси са за характера на задължението в случаите, когато ползващи се от договора са двамата съпрузи приобретатели и за последиците от неизпълнението от страна на единия съпруг при продължило изпълнение на задълженията от страна на другия съпруг в пълен обем, както и за наличие на предпоставките за трансформиране на натуралното задължение за издръжка на касаторката в парично. В подкрепа на твърденията си касаторката представя съдебна практика – тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, решение № 99 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 65/1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 1272 от 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3441/2007 г., ІV г.о., решение № 574 от 01.08.1988 г. на ВС по гр.д. № 357/1988 г., ІІ г.о., решение № 1297 от 23.11.1993 г. на ВС по гр.д. № 655/1993 г., ІІ г.о., тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. по гр.д. № 65/1966 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по касационната жалба, И. М. Т. и Т. И. Т., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Р. М. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по чл. 88, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че по алеаторните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане кредиторите еднократно и в пълен обем изпълняват своето задължение да престират – прехвърлят собствеността върху имота, а длъжниците са длъжни пожизнено – до смъртта на прехвърлителите да полагат необходимите грижи и издръжка за тях ежедневно, в пълен обем към всеки от кредиторите и това тяхно задължение е неделимо. Освен алеаторен договорът за издръжка и гледане е и договор с оглед на личността на всички страни по него. Затова е обяснимо защо грижите и вниманието на един човек към друг могат да бъдат желани и в същото време нежелани от друг човек. В случая процесният договор е сключен с оглед личността на вписания в него длъжник – сина на прехвърлителите, а по силата на СК и неговата съпруга тогава става страна – приобретател и длъжник по него. От данните по делото – показанията на разпитаните свидетели и признанието на ответника И. М. съдът е приел, че по договора има съществено неизпълнение от страна на длъжниците и същият следва да бъде развален. Приел е също така, че по принцип съпругата на длъжника ответницата Снежинка М. би могла да компенсира неизпълнението на съпруга си, но в условията на петгодишна фактическа раздяла, завършила с развод между двамата ответници, това вече е невъзможно. В тази връзка, съдът е приел, че при крайно обтегнатите и неприязнени отношения между страните по делото, поведението на кредиторите не може да се квалифицира като неоказване на съдействие на длъжника С. М., тъй като за тях липсва грижата и издръжката от основния длъжник – техният син И. М., поради което е отхвърлил иска на ответницата М. за трансформиране на натуралната издръжка в паричното й изражение.
Представените по-горе съдебни решения не са в подкрепа на твърдението на касаторката за наличието на противоречиво произнасяне по поставените въпроси, а тъкмо обратното – те илюстрират последователната практика на съдилищата, включително и на въззивния съд по делото по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД в хипотезата на иск за разваляне на алеаторен договор. Искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен, когато се докаже неизпълнение по отношение на който и да е от кредиторите, както и за всеки период от действието му. Това следва от неговите съществени белези и съдържание. Задължението за издръжка и гледане е неделимо поради своята природа и поради намеренията на договорящите/чл. 128, ал. 1 ЗЗД и ТР № 30/81 г. ОСГК/. Изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно както спрямо субектите, които се ползват от него, така и спрямо продължителността на изпълнението. Затова дори частичното неизпълнение от приобретателите в посочените аспекти има за последица разваляне на договора изцяло. Достатъчно е да се установи неизпълнение на договора спрямо прехвърлителите за известен период от време, за да може те да претендират и обосноват право на разваляне, което не е ограничено до размера на неизпълнената част. Несъмнено, когато прехвърлителите неоснователно отказват да приемат издръжка и грижи в натура, те се поставят в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако обаче кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, какъвто е настоящият случай, той не изпада в забава. За да бъде изправен длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и др.; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че поставените материалноправни въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с представената съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 21.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 543/2010 г. на Варненския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 693 от 08.02.2011 г. на Снежинка З. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: